Нужни ли са всички тези срещи по работа?

Необходимостта от това да срещаш хора е разбираема. Социалните контакти и общуването лице в лице са незаменими, но когато става дума за бизнес трябва да има някаква граница! Не случайно хората са казали, че времето е пари. Ако се замислим, това е не просто клише, а факт. В забързаното ни ежедневие се поставят все по-кратки срокове, конкуренцията е все по-голяма и необходимостта идеята да се превърне в реалност веднага е жизненоважна за всеки бизнес. Тогава…

Защо си губим взаимно времето със срещи за общи приказки?

Може би тази безкрайна нужда възниква от вродената недоверчивост у българина и идеята, че всеки иска да го измами, желанието за непрекъснат контрол и изградения стереотип в начина на мислене.

Кой е изградил стереотипа?

С други думи, как стигнахме до тук? Единият фактор е, че дълго време нововъведенията просто не стигаха до България /това все още е така, но има светлина в тунела/ – нямахме мобилни телефони, интернет и други съвременни средства за осъществяване на комуникация. Това налагаше бизнес да се прави очи в очи, клиентът да се „хване” на по уиски и да бъде омагьосан и убеден, че именно изпълнителят, който го храни и пои е Човекът, който му трябва.

Времената се променят, но нравите – не.

Този модел на поведение е дълбоко заложен в предлагането на реклама от медии, рекламни агенции и т.н. Навсякъде може да видите обяви за работа за търговски представители, рекламни консултанти, рекламисти и т.н., в които основно изискване е „общителност и приятна визия”. Защо ли? Защото конкуренцията /особено с навлизането на интернет рекламата в България/ е голяма, а качеството на услугата – съмнително. Стратегията на фирмите, предлагащи подобни услуги, е да изпратят симпатична девойка при потенциалния рекламодател, която да го „купи” с външност и сладки приказки, да приспи бдителността му и той да реши, че иска точно такъв тип реклама, какъвто тя му предлага. Веднъж спечелен за каузата, клиентът бива навестяван и обгрижван поне веднъж седмично с и без повод, за да се поддържа убедеността му, че това е най-добрият начин да оповести за своя бизнес на света.

Резултатът

Клиентът бързо свиква с такова отношение и смята, че това трябва да е основен приоритет на всеки, който работи за него извън компанията му. Честите срещи, дългите сладки приказки и хвалбите за дейността му.

Не искам да критикувам модела на работа на когото и да е – всеки решава как неговата дейност да е печеливша, но този стереотип на поведение пречи цялостно на бизнеса. Това е загуба на време и ресурси, които могат да бъдат вложени по много по-смислен начин. Не отричам напълно срещите по работа, но е добре да се случват само при крайна необходимост. Има много други по-добри начини за комукакция в бизнеса, които да не губят времето на двете страни – все пак живеем в 21. век и имаме богат избор от средства за общуване и регулация на проекти от дистанция.

Related posts:

1. Пречка ли е възрастта в бизнес комуникациите?
2. Редовни работни съвещания
3. LinkedIn – бизнес общуване

LinkedIn е социална мрежа, предназначена за бизнес. Ако използвате Twitter и Facebook редовно, то вие вероятно контактувате основно с приятели и познати, с които поддържате основно неформален контакт.

Когато опре до бизнес общуване, вариантите клонят към LinkedIn. Бизнес мрежата позволява да изградите вариант на електронно CV, достъпно до всички. Профилът ви включва работни позиции, описание на работното място и вашите задължения, препоръки от колеги, мениджъри или бизнес партньори, както и допълнителна информация като сертификати или други придобити титли.

Александър Кръстев създаде кратък наръчник под формата на електронна книга за LinkedIn. Изданието може да изтеглите безплатно от linkedin.azcheta.com .

Related posts:

1. Пречка ли е възрастта в бизнес комуникациите?
2. Стереотипи в бизнес комуникациите – честите работни срещи
3. Уменията на успешния бизнес лидер

Едно такова сериозно препятствие е възрастта на общуващите – товарът, който всеки от нас натрупва с годините или липсата на такъв товар за по-младите хора. Този проблем придобива особено значение, когато става въпрос за бизнес комуникации.

Започнах да се замислям сравнително скоро над това поради конктерни ситуации, в които лично аз и мои познати попаднахме:

• Съдбата ме постави в ролята на шеф на отдел, в който идваха доста млади хора, едва с няколко години по-големи от собствения ми син. За мен беше страхотно удоволствие да работя и общувам с тях. Струваше ми се близък техният начин на мислене, на реагиране, дори чувството им за хумор… В един момент колегите на моята възраст (мениджъри на други отдели) ми споменаха, че трябва да ги “държа по-стегнато” и да се отнасям “по-шефски” с хората от отдела си, че правя грешка… Коментарите им не касаеха начина на работа и постигнатите резултати от екипа, а атмосферата и взаимоотношенията в него. Когато от нашия отдел се разнасяше смях по време на работа, задължително се появяваше нечия сериозна глава да попита намръщено “Какво става тук?”. Разбрах, че за колегите на моята възраст е трудно да приемат моя начин на обшуване с хора, 15-20 години по-млади от мен. Те бяха убедени, че нещо в моя “чип” е грешно… Правеха всичко възможно да ме превъзпитат. Започнаха да оказват системни опити за превъзпитание на екипа и му показваха, че е млад и недостатъчно зрял, и недостатъчно сериозен… Дори стигнаха дотам да внушават на шефа на фирмата, че тук има нещо нередно, че подобен начин на поведение не е в унисон с фирмения стил и може да попречи на резултатите… За мен беше много впечатляващо и поучително.
• Моя позната, която се занимава с маркетинг, това е завършила и практикува няколко години, работи с шеф в предпенсионна възраст. Непрекъснато се оплаква, че шефът й е много ретрограден и държи всичко в областта на маркетинга и рекламите да става по начина, който той смята за правилен. А образованието му няма нищо общо с маркетинга и идеите му били доста остарели. Познатата ми, освен че е депресирана от ежедневните затруднения в комуникацията с шефа си, е разтревожена, че подобен начин на маркетиране не се отразява добре на нейните резултати.

Описаните горе ситуации показват колко много проблеми може да предизвика в една фирма начинът, по който общуват различните поколения нейни служители.

В България преобладава едно патриархално разбиране за ролята на поколенията. Основното в този модел е, че по-възрастните не само знаят и могат повече неща, но само те знаят как е правилно да се постъпва и смятат, че имат право да налагат вижданията си на по-младите.

Тези предавани през вековете схващания се отразяват много негативно върху бизнес комуникациите в България:

• Обикновено шефовете считат, че в техните задължения влиза не само да организират, обезпечават и контролират определен кръг дейности и хора, но и да налагат на тези хора, особено ако са по-млади, определен стил на мислене, говорене и държане.
• Ако това се отнасяше само до бизнес поведение, би имало смисъл и ефект, но често става въпрос за различни личностни особености, за индивидуален стил на поведение, който трябва да се промени, за да бъде приет един млад човек в дадена бизнес среда! Сиреч, по-младият трябва да се пречупи, превъзпита и промени, за да остане във фирмата и да бъде считан за наш и успешен.

От своя страна, подобно патриархално поведение се възприема негативно от младото поведение и няма добър ефект за самата фирма и за бизнеса в България като цяло:

• Когато дейността на фирмата е в иновативни области, свързана е с нови технологии и знания, не може да се отрече, че макар и без опит, младите често знаят в пъти повече от техните преки ръководители.
• Техните бързина на мислене и склонност да да поемат рискове и да работят в непознати области допринасят за внедряване на нови технологии и овладяване на нови начини на работа в една фирма.
• Ако желанието им да се изявяват и доказват непрекъснато се стопира, те едва ли ще се задържат във фирмата или ще се задържат само тези млади хора, чиито умения и знания възпроизвеждат уменията и знанията на предишното поколение служители, а това едва ли е предпоставка за успешно бъдещо развитие на фирмата.
• Мотивацията на младите силно се повлиява от патриархалния комуникационен модел. Те започват да търсят нова работа и това може да се повтори отново буквално след няколко месеца, защото не разполагат с търпение и с опит за предприемане на промяна в самата фирма. Подобен скитнически модел на работа може да се проследи в над 70% от биографиите на кандидатсващите за работа млади специалисти! Причините за него едва ли са само в тях.

За съжаление, откриването и говоренето за проблема е само едно първо стъпало за преодоляването му. Оттук нататък хилядите въпроси остават, защото:

• В нашите училища и университети темите за личностно развитие и общуване почти не присъстват.
• Българското общество не счита тези проблеми за важни.
• Моделите ни за общуване между поколенията в България са остарели и неефективни, а нови не се търсят и насърчават.
• Фирмите са притиснати от други проблеми в кризата и подобни soft-теми не са приоритет.
• Няма специализирани курсове за бизнес мениджъри по тази тема, нито подходящи тийм билдинги.

Така че делото по спасяване на давещите се е отново в ръцете на самите тях.

Поли Козарова – Маркетингов експерт с 14 годишен опит в ИТ и консултантския бизнес, съ-автор на блога за маркетинг, реклама и мениджмънт "Маркетинг Буркан".

Related posts:

1. Стереотипи в бизнес комуникациите – честите работни срещи
2. Максимална изгода или щедрост?
3. Уменията на успешния бизнес лидер

Световната икономическа криза засегна много браншове по света и в страната. Но финансовата рецесия донесе след себе си и много позитиви, сред които филтриране на огромен брой некачествени служители, подобряване на работните процеси, премахване на псевдо-компании от пазара. "Покрай сухото гори и мокрото" и това се отразява и на невинни хора, но нека всички се опитаме да погледнем за кратко от положителната страна.

Петър Стойков споделя до голяма степен наблюденията ми в статията си: "Обичам я тая криза!". С какво се подобриха услугите през последните месеци?

1. мобилните оператори въведоха нови методи за разплащане и възползване от преференциални услуги/точки. Налице са иновативни методи за нотификация при изчерпване на кредитен лимит, зареждане на предплатена услуга чрез ваучер или напомняне на абонат на сметка, че някой от ‘зареждаемите’ ресурси е с изтекъл лимит.
2. компаниите във всички сектори задвижиха маркетинговото си мислене. Навсякъде виждаме гениални промоции, възможности за разсрочени плащания, пакети ‘3 на цената на 2‘ и др.
3. коренно се подобри отношението от т.н. ‘пишман-мениджъри’ към клиента. Ядрото на бизнеса се корени в древната сентенция: ’Клиентът винаги има право‘. В България години наред плащаш за услуга, която може (евентуално) да бъде изпълнена след неопределен период от време и с неясно качество. Затягането на примката около търговците наложи стегнат режим на работа и по-коректни отношения.
4. предлагане на реална себестойност – леснодостъпните кредити предразполагат към разхищения и огромно търсене при ограничено предлагане. Това създава опасност за развиване на среда на корупция и нереално оценяване. Цените на огромен процент имоти са завишени от 5 до десетки пъти. Същото се отнася и за маркови стоки в скъпи магазини, които могат да бъдат открити на ‘народни’ цени. Рецесията отново уравновесява ситуацията чрез прозрачни отношения на базата на реални цени (или близки до реалните, стига да могат стоките/услугите да бъдат продадени в условия на криза).
5. работата в офиса вече следва нормален работен ритъм: в компанията остават само работоспособни и трудолюбиви колеги, сроковете се спазват и задачите могат да се планират. Стига толкова със статистите по големите фирми или закъснение на проект с десетки месеци поради проблеми в един единствен отдел.

Това са моите субективни бележки по кризата или какво положително намерих аз в нея. А вие?

No related posts.

Макар ‘големият бизнес’ да звучи като работна перспектива с най-големи възможности, истинските жокери крият експертите в малкия бизнес. Поставени на пазара, те са притиснати да вършат максимално много и добра работа с минимален ресурс, да бъдат достатъчно гъвкави и адекватни в преценките и решенията си и да комуникират с клиентите си по най-удобния за последните начин – например посещения в клиентския офис и синхронизиране на работното време.

Практически експертът в малкия бизнес, за да бъде конкурентноспособен:

• предлага креативни решения
• изградени в кратки срокове
• срещу примамливо заплащане
• при денонощна поддръжка

Интересно, нали? Така смятат и стотици милиони служители по целия свят, които държат малък бизнес или работят на свободна практика.

Статията "101 Tips from 50 Small Business Bloggers" предлага ценни идеи, съвети и мотивиращи дефиниции от 50 блогъри, успели в начинанията си с развитие на малкия бизнес и преминали през онова, в което вие, най-вероятно, сте се забъркали в момента или планирате да направите. 

Ето и някои от най-ценните съвети:

 Откликнете. Това е най-важното ви предимство пред Големите. Цялата отговорност, комуникация и вътрешни изисквания минават през вас. Не се крийте зад подобието си на фирмена политика. На първо място – бъдете човечни. (Seth Godin)

Покажете на клиентите си, че наистина искате да разрешите техните проблеми. Говорете с тях като с приятелите си – искреният и ентусиазиран – човешки – разговор е разковничето към всеки малък бизнес. (Andy Wibbels)

Ако това, което вършите, не ви доставя удоволствие – опитайте нещо друго. (Anthony Germinaro)

Не се страхувайте от тежката работа: запазете спокойствие, бъдете гъвкави и се научете да управлявате няколко процеса лесно и безпроблемно. (Harish Keshwani)

При стартиране на собствен бизнес е добре да разчитате максимално на собствените си ресурси и спестявания, вместо на първоначални външни инвестиции. (Mike Smith)

Концепцията за грандиозен успех след една нощ работа е древен мит. Ако стартирате нещо ново, пригответе се за дълго и предизвикателно приключение. (Martin Zwilling)

Търсете по-талантливи служители от вас – няма да просперирате, ако се страхувате, че някой ще ви засенчи. (Rich Brooks)

Експериментирайте и импровизирайте непрекъснато. Опитвайте нови неща, които да развият бизнеса ви и да ви издигнат в очите на клиента. (Steve King)

Инвестирайте достатъчно време и ресурси за маркетинг на бизнеса ви. Никой няма да почука просто така на вратата ви, ако не може да ви открие в Google. (Rich Brooks)

Открийте празната ниша и я попълнете изцяло. (Anthony Cerminaro)

Никога, никога не спирайте да инвестирате в тези 2 начинания: обучението и свързването с правилните хора. (Harish Keshwani)

No related posts.

Базирайки се на своя тридесет и пет годишен опит като бизнес консултант в компании като GE, KLM, Bank of America, DuPont, Novartis, EMC, 3M, Verizon и други, в своята книга ”Ноу-хау: Осемте умения на големите лидери” д-р Рам Чаран свежда концепцията за успешното бизнес лидерство до овладяването и практикуването на осем умения, които според него са решаващи за успеха на всеки един бизнес лидер.

Умение #1: Можeтe ли дa позициониpaтe бизнeca cи в cъотвeтcтвиe c нуждитe нa пaзapa и жeлaниeто зa по-виcоки пeчaлби ?

Позиционирането е откриването на централната идея на вашият бизнес и основата, от която зависи дали ще печелите пари, или не.Но дори позиционирането ви да ви носи печалба днес, вероятността това да не е така утре, е голяма. Ще се налага често да променяте и оформяте бизнеса си, така че да съответства на вечно променящата се обстановка и да отговаря на желаното по отношение на печалбата.

Умение #2: В cъcтояниe ли cтe дa долaвятe пpомeнитe в зaобикaлящaтa ви cpeдa?

Нужно е специфично ноу-хау, за да асимилирате сложността на ситуацията, да се справите с несигурността и да си изградите представа за тенденциите, които се оформят във външната среда. Това е умението за долавяне на външните промени, което ви позволява да направите разумна преценка накъде отива светът и да подготвите бизнеса си за нападение и то преди конкурентите ви да са се подготвили.

Умение #3: Умeeтe ли дa pъководитe cоциaлнaтa cиcтeмa нa cвоя бизнec?

Всяка компания – от големият бизнес до скромното магазинче с двама служители – има своя социална система. И вие, от позицията на бизнес лидер, трябва да познавате и активно да моделирате и ръководите социалната система на бизнеса си, което включва всички оперативни механизми, връзките между тях и ставащото вътре в тях.

Умение #4: Умeeтe ли дa пpeцeнявaтe хоpaтa и дa откpивaтe cилнитe им cтpaни?

Вашата задача като лидери е да се погрижите нещата да се вършат, а не да ги вършите самите вие, независимо за какво става въпрос. Способността ви да постигате резултати зависи от това колко добре и колко устойчиво развивате други лидери. Но за точната преценка на хората и изграждането на представа за потенциала на всеки един е нужно ноу-хау. От вас зависи да забелязвате бъдещите лидери, да ги отглеждате и да изградите верига от тях.

Умение #5: Mожeтe ли дa cъздaдeтe добъp и мотивиpaн eкип от cпeциaлиcти?

Да забележите, назначите, развиете и поставите на подходящото място група интелигентни и талантливи хора, под прякото ви ръководство, е истинско постижение. Но истинското предизвикателство е да моделирате тези енергични и амбициозни хора с добре развито его в работещ екип от лидери, които синхронизират усилията си и тласкат бизнеса напред . Със сигурност ви е нужно ноу-хау, за да насочвате и контролирате силни личности, като задно с това съхранявате и сплотеността на екипа.

Умение #6: Знaeтe ли кaк дa поcтaвятe peaлни и поcтижими цeли?

Целите са дестинацията, до която искате да отведете бизнеса си. Веднъж заявени ясно и предадени на организацията(екипа) , целите мобилизират енергията на хората и, когато са обвързани със системата за възнаграждения, както обикновено се прави, оказват мощно влияние върху поведението им. Изборът на правилният набор от цели представлява изключително сложен процес на балансиране и изисква притежаването на определено ноу-хау.

Умение #7: B cъcтояниe ли cтe дa опpeдeлитe конкpeтни пpиоpитeти и
cпeцифични зaдaчи?

Приоритетите са пътят към постигането на целите. Те осигуряват пътната карта, която организира и насочва бизнеса. Правилните приоритети, съчетани с подходящ контрол, пречат на истински важните неща да бъдат погълнати от ежедневната суматоха на работното място, където всичко изглежда важно и неотложно. Отличните резултати идват от избора на малко, но правилни приоритети и строгото придържане към тях.

Умение #8: Mожeтe ли дa ce cпpaвитe c външeн нaтиcк и cили извън пaзapa?

В този свят на пълна прозрачност, където бизнесът е и социална институция, незвисимо дали ви се нрави, или не, съществуват групи със специални интереси и акционери, които също имат думата при ръководенето на бизнеса ви. Нужно е специфично ноу-хау, за да предвиждате действията на тези групи, които могат да бъдат в ущърб на бизнеса ви.

Според д-р Чаран, образованието и дипломите са само началото, докато уменията са това, което трябва да преследвате и развивате, ако искате да успеете и да се задържите в света на бизнеса.

В своята книга авторът ни разкрива въз основа на реални примери как тези умения са белязали възхода и падението на отделни бизнес лидери и цели компании.
В света на бизнеса няма случаен успех и случаен провал. И за да успеете, освен упоритата работа и силният борбен дух, вие ще трябва да овладеете максимално добре всяко едно от тези осем фундаментални умения .

Янко Манолов е .NET разработчик с широки интереси в сферата на личностното развитие и управлението на хора и проекти.
 

Related posts:

1. Пречка ли е възрастта в бизнес комуникациите?
2. LinkedIn – бизнес общуване
3. Стереотипи в бизнес комуникациите – честите работни срещи

В работните отношения, а и не само, често има борба за надмощие на двете страни в името на личния интерес. Стандартните изводи на множество мастити бизнесмени цитират, че в любовта и войната всичко е позволено, а бизнесът вписва войната и закона на джунглата в едно.

Опитът да се възползваш максимално от ситуацията, за сметка на отсрещната страна, може да породи някои опасни постфактуми. Макар и привидно нещата да вървят добре (без значение дали съвместната работа е в нишката или с близки), връзката е много тънка и лесно може да бъде прекъсната при подходящ външен фактор.

От друга страна, максималният толеранс към отсрещната страна крие два риска: нашият партньор да започне да се възползва от нас или ние да излезем на загуба. Реалните компромиси, които се налага да правим, биха загубили време или пари от нашата сметка. Дали това си заслужава?

Максимална изгода

Единият възможен подход е да извличаме най-доброто от всяка ситуация, без да се съобразяваме с личните проблеми на останалите. Това обикновено е приоритет на силната страна в контакта – лидерът в компанията или шефът на фирмата, но се среща и в други случаи на зависимост като посещението при автомонтьор например.

Стандартното човешко чувство на алчност (не непременно в най-лошия смисъл на думата) подтиква хората да искат повече и повече. Ако искаме да играем ролята на безкомпромисния работодател, следват прости и ясни мерки за работа с клиенти и намиране на служители.

Работата с клиенти изисква изграждане на психологически профил с цел формиране на приблизителна представа за ориентировъчния бюджет. Ако не предлагаме услуга или продукт с фиксирана цена, можем да повишим неколкократно цената на услугата/продукта. Понякога тези действия са обосновани до известна степен: налага се и комуникация 24/7, налице са клиентски ограничения в срок, работна среда, ресурси или нещо друго; трябва да се повиши документацията и др. Въпреки основните фактори, не е рядкост да срещнем злоупотреба и надценяване на услугата поради статута на даден клиент.

Преговорите със служители минават през подобна игра на котка и мишка. Работодателят тип ‘максимална изгода’ цели намирането на най-добрия кадър за най-ниската цена. Логиката: добра услуга за малко пари. Преговорите са много фини и рисковани (предвид евентуалната конкуренция на работодателя), но договорените условия накрая остават с най-добър резултат за едната страна и множество компромиси за другата.

Щедрост

Щедростта тук не включва дарения или хвърляне на ресурси на вятъра. Просто повече толерантност, отстъпки, бонуси и компромиси. Ако горната страна гледа изцяло ‘в своята паничка’, то щедрият човек гледа цялостния интерес на първо място.

Тук трябва да направим едно шахматистко уточнение: предният лидер също може да цели не само своя, но глобалния интерес. Ако в една компания нещата се развиват с изцеждане на клиентите, то в глобален аспект фирмата има повече човешки ресурси. Друг е въпросът на какви работни условия са поставени те.

В Китай има една хитра бизнес тактика в стил работодатели ‘пълна изгода’. Много заводи и компании откриват огромен брой работни места, особено на поточните линии. Това редуцира драстично безработицата, но за сметка на ниски надници. Потенциалната стачка в работното заведение получава отговор: "Удвояваме заплатите, съкращаваме 50% от персонала". При страха хиляди работници да загубят работата си, подобни стачки са особена рядкост.

Връщайки се на щедрите лидери и работодатели, те отдават себе си и каузите си на околните. Личните времеви ресурси и придобивки се разпределят на екипа. Това допринася на много по-силна лоялност и толерантност от страна на екипа. Представете си екип на лидер тип 1 (манипулаторът), който работи при максимално изцеждащи условия за ниска надница. Какво ще стане, ако дойде друг лидер от тип 1 с по-добри условия? Ниската търпимост към първия работодател/лидер лесно ще го отдели от околните му, ако се появи дори друг манипулатор с по-добри условия.

Но същото означава и за втория манипулатор. Той продължава да притиска подчинените, макар и с малко по-добри условия от предшественика си. Какво ще се случи обаче, ако се появи лидер от тип 2 – щедър лидер? 

Много просто. Щедрият лидер дава свобода на хората си. Той им предлага условия, които ги удовлетворяват. В служебна среда им плаща заплата, която не само покрива основните жизнени изисквания на организма, но и позволява спокойствие. Това има още един ценен плюс: хората на лидер тип 2 се концентрират изцяло върху задачите си, тъй като битовите им проблеми са разрешени под формата на добро заплащане и наличие на други удобства (служебен паркинг, работна столова и т.н.). Отношенията между щедрия лидер и неговите хора са много по-стабилни и се наблюдава взаимен респект и толерантност. Ако на терена поставим още един лидер с по-добри условия, по-голямата част от екипа ще останат лоялни и няма да сменят сегашния си лидер. Това е от особено важно значение за стабилността на екипа.

А вие до кой тип се доближавате?

Изображение: Flickr

Related posts:

1. Пречка ли е възрастта в бизнес комуникациите?

Неколкократно разисквахме темите за водачи и последователи в различни среди – от семейното огнище през приятелския кръг до служебната сфера. Лидерите имат специфично излъчване – обикновено не е трудно да ги разпознаем в непозната компания.

Робин Шарма представя списък на топ умения, с които се отличават лидерите:

1. Те задават брилиантни въпроси. Лидерите знаят точно кога да зададат правилния въпрос, с който да извлекат необходимото от ситуацията.
2. В перфектна форма са. Здрав дух в здраво тяло.
3. Използват ясна, директна и недвусмислена комуникация.
4. Четат активно. Истинските лидери се усъвършенстват постоянно и имат огромни лавици с книги.
5. Често поддържат дневници, блогове или ползват активно органайзъри, за да съхраняват добрите си идеи и да организират мислите си.
6. Те проправят свой път. Лидерите не следват чужди идеи и модели за поведение, а разчупват шаблона и изграждат сами такива.
7. Притежават непоклатим морал – подобен на древните общества със значимостта на честната дума и железните принципи.
8. Те успяват да поведат, където са попаднали. Лидерите знаят добре, че уменията им трябва да са убедителни и техните последователи знаят, че водачите им са достойни за следване не само на хартия.

Related posts:

1. Водачи и последователи – една гледна точка

Thursday Bram е писател на свободна практика, който комуникира редовно с различни клиенти. Нейният материал "How to Read the Mind of a Client in 3 Easy Steps" представя с насмешлива горчивина трудностите, пред които се изправя всеки фрийленсър при сблъсъка си с неопитен клиент. Програмистите на свободна практика обикновено работят с малки и неопитни клиенти, които не са наясно какво точно искат и какво им трябва, в следствие на което проектът претърпява множество промени ‘в движение’, изискват се много междинни разговори и комуникацията приема един трудно описуем характер. Ето какво ни съветва Брам в статията си.

"Очевидно е нужно да чета мислите на клиента си. Налага се да знам в детайли стила, съдържанието и обема на всяка една клиентска поръчка. Обикновено за цялостната картина е достатъчен един кратък мейл от клиента.

Сигурна съм, че не съм единственият фрийленсър, от който се очаква телепатията като естествено умение за комуникацията с клиенти. За съжаление, това не е от най-лесно постижимите неща, но ето и 3 възможни подхода, с които да достигнем по-лесно до мислите на клиента.

Задайте всички въпроси

Всеки клиент има различни нужди, а обикновено сред тях са и някои необичайни изисквания за конкретния проект. В такъв случай от полза ще бъде да зададете всеки един въпрос, който изскочи в главата ви. Колкото повече отговори получите, толкова по-малко гадаене ви очаква по време на разработката. Понякога дори напълно очевидните въпроси могат да ви изненадат с нетипични отговори от другата страна.

Има и един основен въпрос, който може да ви помогне във всеки проект: Какви са целите на проекта? Този въпрос ще ви разкрие изключително много информация и ще даде достатъчно тема за размисъл и на клиентите, които още не са наясно какво точно искат. Обикновено целите изграждат конкретна идея у вас, благодарение на която може да изчистите детайлите и общата картина, която сте съставили на проекта. Ако потребителят е дошъл при вас и иска просто уебсайт, първата ви асоциация вероятно е лична страница или блог за него. Ако той ви разкаже за целите на сайта, не е изключено да откриете, че клиентът желае да продава собствените си материали онлайн и да се свързва с потенциални купувачи. Подобни детайли правят далеч по-лесно съставянето на план и структура на проекта.

Помолете клиента за примери

Попадала съм на клиенти, които остават недоволни от крайния резултат, защото той не съвпада с тяхната представа на уебсайт. Подобни клиенти често имат предвид проект на пряката конкуренция или други подобни съществуващи модели. Наличието на модел, към който да се придържам, би ми спестило изключително много време и нерви за създаване на нещо уникално, което рискувам да не се хареса на клиента. Попитайте човека срещу вас за примерни решения, към които може да се приближите. Уверете се и какво точно харесва той/тя у тях, за да извлечете най-важното, без да копирате ненужните детайли.

Създаването на подобия обаче крие и рискове. Някои клиенти желаят пълно копие на даден уебсайт. Това може да ви попречи както от правна (законова), така и от маркетингова гледна точка. Обяснете на клиента си идеите за уникалността на пазара и избягвайте моделирането на огледални копия на даден проект.

Създавайте чернови и междинни решения

Понякога ценен вариант е предаването на чернови и примерни решения на клиента. Ако не сте напълно уверени в разбирането на изискванията, добра идея е да предадете на клиента незавършена версия или просто модел на това, над което ще работите. Цялостната работа над проекта може да се забави малко, но така се подсигурявате от риска на дълго моделиран проект, който клиентът отхвърля поради разминаване в разбиранията. Наскоро трябваше да работя над клиентски блог и имах кратка информация какво се очаква от мен. За да се подсигуря обаче, създадох месечен план със заглавия на постингите и много кратка анотация на всеки един от тях. Отне ми съвсем кратко време, но изведнъж се оказа, че това далеч не бе идеята на клиента. Кратката чернова ми помогна да изясня изискванията и да свърша добра работа."

Related posts:

1. Как да стигнем до „Да“

Работни съвещания

През последните години бизнесът се автоматизира до голяма степен, а с него се появиха и много мениджърски похвати. Някои от тях навлезнаха в болшинството компании като популярни практики или работни методологии. В повечето браншове се налага комуникация между различните екипи или началник с подчинените си (както и обратното).

Ето защо честа практика са редовните фирмени съвещания (meetings). В по-малките фирми те са неформални и обикновено са извън графика, докато огромните корпорации отделят преобладаващата си част от времето за brainstorming и комуникация едни други.

Плюсове на редовните срещи

Редовните срещи имат няколко основни предимства. Основно свойство: работата не се върши наведнъж. Вместо това се налага един работен цикъл, като задачите се решават на отделни итерации. Можем да направим асоциация с университета: далеч по-добре е да учим регулярно лекция по лекция, вместо да се амбицираме в сесията и да не усвоим правилно необходимия материал.

Съвещанията по график се вписват добре и в биологичния часовник на служителите и техните началници. Напрежението може да ескалира, ако периодично се правят спешни срещи в офиса на началника, по средата на работния процес. Регулярните събирания са в конкретни дни и часове и всички са подготвени за тях.

Разбиването на задачите на малки парчета спомага за по-лесното им усвояване и решаване. Това спестява опасността от неправилно преценяване на сложни проблеми и излизане извън крайните срокове. Малките задачи могат да бъдат представени лесно и разбираемо на работните срещи. При служителите намаляват амплитудите на тежки и интензивни работни периоди с моменти на липса на работа.

Минуси на периодичните събирания

Най-общо казано, липсата на нужда от комуникация изключва необходимостта от периодични събирания. Ако проектите са малки и/или не изискват дискусии между различните членове на екипа и техния началник, регулярните съвещания са излишни. Важно е да се прецени доколко отговорността може да бъде прехвърлена на служителите и мениджърите, заедно с началниците, да бъдат освободени от това задължение.

Неправилното начертаване на график за събиранията може да изиграе лоша шега в работния процес. Прекалено честите съвещания, съчетани с дълги работни задачи, прави срещите неоползотворени. Представете си проект, който успявате да модулирате на седмични парчета, а работните ви срещи са понеделник, сряда и петък. Това означава, че на 2 от срещите няма да можете да представите нищо ново на бял свят, а същевременно губите ценно време от работната седмица.

Срещите по график могат да бъдат налагани поради липса на достъпност на двете страни – например при среща очи в очи е необходимо всички присъстващи да са на едно и също място в един и същ момент. Онлайн регулярните срещи също изискват всички страни да са ‘на линия’. Ако това е съчетано с работа в различни локации и дори различни часови зони, това може да изиграе лоша шега. В такива случаи неотложните проблеми трябва да се отлагат до уречения час, което може да се окаже фатално за работния процес.

Какво да изберем тогава?

Няма единен отговор – факторите за назначаване на работни срещи са различни. Зависи от типа на проектите, големината на екипите и местоположението им, ролите на персонала. Възможно е съчетаването на редовни с ‘моментни’ срещи. Добра практика може да бъде среща на екипа в средата и в края на месеца от 11 до 12 по обяд. 2 часа месечно обикновено не са критични за повечето индустрии, а часът не е нито достатъчно рано, нито в края на работния ден.

В една от предните ми местоработи началникът ми се бе опитал да въведе няколко типа редовни съвещания и отчети едновременно: 2 или 3 конференции седмично за по 1:30 – 2 часа, ежесутрешен разговор за по 15мин плюс ежедневно писмено отчитане в края на работния ден. Бързо се оказа, че губим между 5 и 10 часа от работната седмица поради ненужни служебни разговори без никаква креативна идея. Скоро след това нормализирахме отчетите на ежеседмични, премахнахме сутрешните разговори и оставихме 2 VoIP конференции в понеделник и четвъртък. Така осигурихме редовно решаване на задачите, автоматизация на процесите, лесна обмяна на задачи и неангажиращо работно ежедневие.

А как се извършва служебната комуникация при вас?

Related posts:

1. Стереотипи в бизнес комуникациите – честите работни срещи
2. Отношенията началник-служител