Даскали или Учители ?

През последните няколко години масово се дискутира въпросът, свързан с европейското бъдеще на младото българско поколение. За мен и за много други остава въпросът:”Какво европейско бъдеще може да очаква младото българско поколение при днешната сериозно изостанала и все повече изоставаща образователна система ?”.

Напълно споделям мнението, че за спасяването на българското средно и висше образование са необходими сериозни реформи и крути мерки, а не административно-политически и популистки ходове, целящи да вдигнат рейтинга на този или онзи политик с няколко процента.

Въпросът е какви трябва да са тези реформи и мерки ?

Винаги съм заставал на страната на учителите в системата на българското средно образование, отчитайки техните ниски заплати, липсата на уважение към техния труд и тормоза на който са подложени от страна на ученици, родители и властимащи, но напоследък започнах да се замислям върху сериозното изоставане на българският учител и последствията от това за системата на средното ни образование.

Крайно време е да се обърне сериозно внимание върху някои въпроси и да се предприемат конкретни действия, свързани с повишаването на квалификацията на българския учител, защото каквито са учителите, такива ще са и учениците. За целта ще разгледам три въпроса, които според мен са крайно належащи :

• Крайно време е българският учител да започне да използва свободно английски език в своята професионална област – да чете, говори и пише на английски. Голяма част от българските учители не могат да прочетат нищо, нито да открият някаква актуална информация в Интернет, свързана с тяхната област, поради незнание или слабо владеене на английския. В днешно време знанието, особено това в областта на високите технологии изключително бързо остарява и се налага човек бързо и навреме да влиза в крак с новите неща и технологии, ако иска да се „продава” успешно на пазара на труда, а това без владеенето на английски и използване на Интернет е практически невъзможно.

На практика овладяването на английският от българските учители може да стане по два начина:

• В университетите да се засили обучението по английски език на бъдещите учители като се достигне поне upper-intermediate level.

• В училищата да се осигурят форми (програми) за изучаване и развитие на учителите в областта на чуждоезиковото обучение.

В много от училищата има поне двама преподаватели, завършили английска филология или са с някаква друга специалност и английски като втора специалност.

Не може ли този квалифициран човешки ресурс да бъде използван ?

„Абе, ти, в час ли си?!”- ще каже някой. Учителите-филолози са максимално натоварени и освен това дават и частни уроци и печелят добре от тях. Кой ще седне да се занимава с обучението на учителите и откъде ще се осигурят пари за това обучение ?

Смятам, че там, където има желание се намира начин, а където липсва се намират само оправдания и извинения.

• Крайно време е да се промени и осъвремени начинът по който се преподава в българското училище. Не е допустимо при наличието на съвремени мултимедийни и интерактивни технологии да се кара само на тебешир(маркер) и черна(бяла)дъска и шрайбпроектор. И след това учениците не слушали, не внимавали и въобще не им било интересно в часовете. Ами няма как да им е интересно, след като самото преподаване направо им убива интереса към предмета.

Eдно подобно преживяване имах по време на следването си в университета, когато в четвърти семестър изучавахме Икономика – една определено интересна област (поне за мен). Случи се лекциите да ги води една асистентка. Лекциите при нея се свеждаха до преразказване на учебника и то толкова скучно, монотонно и подробно, че едвам се издържаше. Изобщо, като че ли целта на тази асистентка с нейното преподаване беше да ме накара да намразя Икономиката за цял живот и да остана с впечатлението, че това е един сух и като цяло скучен предмет.

За целта в университетите трябва да се преподават доказани, ефективни и съвременни подходи и методики за обучение, а не да се пълнят главите на студентите с остаряла и изветряла методика и дидактика от преди 100 години.

Толкова ли е трудно за експертите от МОН да следят развитието на съвремените подходи и методики за обучение и да провеждат периодично задължителни семинари и обучения, за да обучават преподавателите от системата на средното образование – как на практика да прилагат тези съвременни подходи и методики в работата си ?

Толква ли е трудно да се изгради система, която да насърчи и стимулира споделянето на знания и опит, свързани със съвремените методики и подходи за обучение?

• Крайно време е да се въведе E-Learning форма на обучение в българското училище и да започнат да се използват web 2.0 технологиите в процеса на обучение като постепенно да се редуцира времето на престой на учениците в училище. От 6 часа на 4 часа – например. Така ше се спестят ресурси от финанси и време, които могат да бъдат пренасочени за подобряване на качеството на обучение на учениците и подготовка на учебният процес.

Експертите от МОН и учителите трябва да работят съвместно, така че една част от учебният материал да стане достъпен online и учениците да могат да го усвоят сами при минимална помощ от страна на своите учители.

Тук отново смятам, че университетите трябва да дадат своят принос в това отношение. Съществуват множество разработени open sourse платформи от рода на Moodle, посредством които могат да се разработят с минимални усилия учебни курсове за E-Learning обучение по всеки един предмет, който се изучава в средното ни образование.

Но колко университета в България предлагат на бъдещите учители такова обучение в академичните си програми?

Толкова ли е трудно да се разработят и предложат курсове, чрез които в рамките на един или няколко семестъра, на базата на лекции и упражнения да се овладеят на практика определени платформи и да се изградят умения, свързани с проектирането и изграждането на училищен курс за Е-Learning обучение по даден предмет ?

Крайно време е МОН заедно с университетите да предприемат нещо по тези въпроси преди да е станало твърде късно !!!

Уважаеми господа професори и доценти, задействайте се по въпроса и предприемете нещо за подобряване на подготовката на бъдещите учители. Съгласен съм, че ви плащат малко и средствата за изследователска и научна дейност са направо смешни, но ако в следващите няколко години нищо не предприемете, дори след време да ви вдигнат заплатите и да ви отпускат повече средства – просто няма да има кого да обучавате и ще ви се наложи да се “преориентирате професионално”.

Господа политици, един неграмотен и прост народ лесно се манипулира и лъже, но това също означава: бедна и слаба държава с нестабилно управление, силна мафия и никакви изгледи за спокоен живот и по-добро бъдеще.

На 24 май отново ще звучи „Върви народе възродени” на Стоян Михайловски, но дали българският народ ще върви напред, зависи от това дали ще има достатъчно на брой и добре подготвени водачи, които да го поведат. Oстаналото е просто една история, от която можем само да се поучим.

Върви, народе възродени,
към светла бъднина върви,
с книжовността, таз сила нова,
ти чест и слава поднови!

Върви към мощната просвета!
В световните борби върви,
от длъжност неизменна воден -
и Бог ще те благослови!

Напред! Науката е слънце,
което във душите грей!
Напред! Народността не пада
там, гдето знаньето живей!

Безвестен беше ти, безславен!
О, влез в историята веч,
духовно покори страните,
които завладя със меч!

Тъй солунските двама братя
насърчваха дедите ни…
О, минало незабравимо,
о, пресвещени старини!

Янко Манолов е .NET разработчик с широки интереси в сферата на личностното развитие и управлението на хора и проекти.
 

No related posts.

Логическото и последователно мислене е спасявало световната икономика многократно, но въпреки това налага огромно ограничение над човешкия потенциал. 

Логиката е само едно малко звено на способностите на човешкия мозък. Мислейки изцяло и напълно логически, загърбвайки философските, емоционалните възгледи от позитивна и негативна гледна точка, ние се абстрахираме от цялостната картина пред нас и оставаме като ‘коне с капаци’.

"Малка лилава книга за НЕстандартното мислене" дава поглед над теорията на Едуард де Боно за т.н. латерално мислене, което налага възход в работата на множество огромни корпорации. Книгата е свободна за безплатно изтегляне и дава интересни насоки над това как можем да повлияем над преценката си по даден въпрос, прилагайки именно латерален начин на мислене.

Едуард де Боно е един от най-изтъкнатите мислители на човечеството на всички времена, който се ползва със световна известност като пръв авторитет в областта на творческото мислене и иновациите. Неговите концепции са движеща сила за иновациите, лидерството, творчеството и решаването на проблеми. Едуард де Боно е автор на понятието, концепцията и инструментите за латералното мислене, което е включено като термин в Oxford Dictionary и намира широко приложение в бизнеса – например в т. нар. латерален маркетинг.

За Едуард де Боно

No related posts.

Fanopic е нов български проект, целящ да събере хора със сходни интереси на едно място и да им даде виртуалните територия и свобода да коментират и споделят всичко за любимите си теми. Мрежата няма конкретни ограничения – може да се съберете както с хора, които са почитатели на джаз музиката, така и с фенове на йогата или любимия ви браузър. Ако темата все още я няма, не се безпокойте – съвсем спокойно може да я създадете, да добавите информация за нея – текстово съдържание, връзки, клипчета и др. – и да се срещнете с други виртуални другари, които споделят вкуса ви.

Проектът е нов и набира сила. Ако желаете да участвате в иновативен проект от млади и ентусиазирани хора и да се включите в една нова вълна емоции на любимите ви теми, това е правилното място.

Моето ревю за Fanopic

Блог на мрежата

Fanopic в Twitter

Facebook профил

No related posts.

Едно такова сериозно препятствие е възрастта на общуващите – товарът, който всеки от нас натрупва с годините или липсата на такъв товар за по-младите хора. Този проблем придобива особено значение, когато става въпрос за бизнес комуникации.

Започнах да се замислям сравнително скоро над това поради конктерни ситуации, в които лично аз и мои познати попаднахме:

• Съдбата ме постави в ролята на шеф на отдел, в който идваха доста млади хора, едва с няколко години по-големи от собствения ми син. За мен беше страхотно удоволствие да работя и общувам с тях. Струваше ми се близък техният начин на мислене, на реагиране, дори чувството им за хумор… В един момент колегите на моята възраст (мениджъри на други отдели) ми споменаха, че трябва да ги “държа по-стегнато” и да се отнасям “по-шефски” с хората от отдела си, че правя грешка… Коментарите им не касаеха начина на работа и постигнатите резултати от екипа, а атмосферата и взаимоотношенията в него. Когато от нашия отдел се разнасяше смях по време на работа, задължително се появяваше нечия сериозна глава да попита намръщено “Какво става тук?”. Разбрах, че за колегите на моята възраст е трудно да приемат моя начин на обшуване с хора, 15-20 години по-млади от мен. Те бяха убедени, че нещо в моя “чип” е грешно… Правеха всичко възможно да ме превъзпитат. Започнаха да оказват системни опити за превъзпитание на екипа и му показваха, че е млад и недостатъчно зрял, и недостатъчно сериозен… Дори стигнаха дотам да внушават на шефа на фирмата, че тук има нещо нередно, че подобен начин на поведение не е в унисон с фирмения стил и може да попречи на резултатите… За мен беше много впечатляващо и поучително.
• Моя позната, която се занимава с маркетинг, това е завършила и практикува няколко години, работи с шеф в предпенсионна възраст. Непрекъснато се оплаква, че шефът й е много ретрограден и държи всичко в областта на маркетинга и рекламите да става по начина, който той смята за правилен. А образованието му няма нищо общо с маркетинга и идеите му били доста остарели. Познатата ми, освен че е депресирана от ежедневните затруднения в комуникацията с шефа си, е разтревожена, че подобен начин на маркетиране не се отразява добре на нейните резултати.

Описаните горе ситуации показват колко много проблеми може да предизвика в една фирма начинът, по който общуват различните поколения нейни служители.

В България преобладава едно патриархално разбиране за ролята на поколенията. Основното в този модел е, че по-възрастните не само знаят и могат повече неща, но само те знаят как е правилно да се постъпва и смятат, че имат право да налагат вижданията си на по-младите.

Тези предавани през вековете схващания се отразяват много негативно върху бизнес комуникациите в България:

• Обикновено шефовете считат, че в техните задължения влиза не само да организират, обезпечават и контролират определен кръг дейности и хора, но и да налагат на тези хора, особено ако са по-млади, определен стил на мислене, говорене и държане.
• Ако това се отнасяше само до бизнес поведение, би имало смисъл и ефект, но често става въпрос за различни личностни особености, за индивидуален стил на поведение, който трябва да се промени, за да бъде приет един млад човек в дадена бизнес среда! Сиреч, по-младият трябва да се пречупи, превъзпита и промени, за да остане във фирмата и да бъде считан за наш и успешен.

От своя страна, подобно патриархално поведение се възприема негативно от младото поведение и няма добър ефект за самата фирма и за бизнеса в България като цяло:

• Когато дейността на фирмата е в иновативни области, свързана е с нови технологии и знания, не може да се отрече, че макар и без опит, младите често знаят в пъти повече от техните преки ръководители.
• Техните бързина на мислене и склонност да да поемат рискове и да работят в непознати области допринасят за внедряване на нови технологии и овладяване на нови начини на работа в една фирма.
• Ако желанието им да се изявяват и доказват непрекъснато се стопира, те едва ли ще се задържат във фирмата или ще се задържат само тези млади хора, чиито умения и знания възпроизвеждат уменията и знанията на предишното поколение служители, а това едва ли е предпоставка за успешно бъдещо развитие на фирмата.
• Мотивацията на младите силно се повлиява от патриархалния комуникационен модел. Те започват да търсят нова работа и това може да се повтори отново буквално след няколко месеца, защото не разполагат с търпение и с опит за предприемане на промяна в самата фирма. Подобен скитнически модел на работа може да се проследи в над 70% от биографиите на кандидатсващите за работа млади специалисти! Причините за него едва ли са само в тях.

За съжаление, откриването и говоренето за проблема е само едно първо стъпало за преодоляването му. Оттук нататък хилядите въпроси остават, защото:

• В нашите училища и университети темите за личностно развитие и общуване почти не присъстват.
• Българското общество не счита тези проблеми за важни.
• Моделите ни за общуване между поколенията в България са остарели и неефективни, а нови не се търсят и насърчават.
• Фирмите са притиснати от други проблеми в кризата и подобни soft-теми не са приоритет.
• Няма специализирани курсове за бизнес мениджъри по тази тема, нито подходящи тийм билдинги.

Така че делото по спасяване на давещите се е отново в ръцете на самите тях.

Поли Козарова – Маркетингов експерт с 14 годишен опит в ИТ и консултантския бизнес, съ-автор на блога за маркетинг, реклама и мениджмънт "Маркетинг Буркан".

Related posts:

1. Максимална изгода или щедрост?
2. Уменията на успешния бизнес лидер
3. Отношенията началник-служител

Много ми е комфортно онлайн. Честно, много добре се чувствам. Наречете ме антисоциална, ако щете, но предпочитам, up to one point, да се социализирам в нета. Всички знаем, кой е този point, няма нужда да пояснявам нали.

Всъщност има някаква тавтология в това да се опитваш да обявиш за антисоциален, човек който прекарва повече от шест часа в различни социални мрежи. Все пак им викат социални, защото хората там се социализираме. Лично аз съм пила бира с огромната част от блогрола си. Напредвам и с Twitter познатите, макар там да измихлихме по-бърз, лесен и масов начин, наречен #twitterbloggerbeer.

Защо предпочитам да контактувам онлайн, ще попитате. ОК, признавам, че имам известен комплекс за малоценност, който е в основата на толкова много проблеми, че вероятно и тук е замесен, но… Всъщност предпочитам да контактувам онлайн по една много проста причина. Офлайн България е умопомрaчително провинциална. Съжалявам да го кажа, защото съм заклет привърженик на това да живеем тук, но е така. И колкото онфлайн България е селска в лошия смисъл, толкова онлайн България е прогресивна. Да, и онлайн има много чалга, но е някак много по-лесно да я избягваш. Не си избирам с кoй да се кача в трамвая, уви. Виж, офлайн определено мога да си избере с кой да контактувам и с кой не – алелуя за функциите ‘block’ и ‘Hide!’. Онлайн е пълно е умни, готини и забавни хора. С някои имаме общи интереси, с други си пишем и се харесваме (надявам се) и без много такива. Ето затова се чувствам у дома си тук – имам избор с кого да общувам. И този избор се простира и до там да реша кои от тези контакти искам да пренеса офлайн и да общувам.

Днес кратък дебат в Twitter привлече вниманието ми към този текст, който направо заклеймява социалните мрежи.  Аз не познавам уважаемите авторки Диана Йосифова и Розалия Банкова. Тоя текст обаче ми звучи като доктрина на девствена стара мома срещу секса. Даже няма да коментирам параграфа за Обама и Интернет. Все пак въпреки гафа с Кание Уест, когото Обама нарече глупак, да не забравяме, че човека стана президент на САЩ благодарение на Интернет. Или поне така казват, не знам, аз не разбирам нищо от политика, черни мъже и Интернет.

Ще коментирам обаче убеждението за онлайн заплаха, надвиснала над обществото, което струи от тия редове. Facebook и Twitter са опасни за вашия брак, връзка или работа, толкова колкото вие ги направите. Няма разлика дали ще се похвалите за изневярата си в кръчмата и някой ще каже на жена ви или със статус онлайн. Дори и да изневерите с някой срещнат в Интернет, проблемът пак не е в Интернет, а във вас. Ако искате да изневерите, ще намерите с кого да го направите он или офлайн.  Не обвинявайте социалните мрежи за това, че брака ви не върви, моля.

Въобще, никой никого не кара да ползва какво да е. И това, че някой прекарва много време в нета, никак, ама никак не го прави антисоциален. Това дали можеш да общуваш, или не, зависи само от теб. Истината е, че Интернет дори може да ти е полезен, в това да преодолееш нежаланието си за контакт с хора. Който го е страх от нета, да гледа националните телевизии, да чета "24 Часа" и "Труд" и да се чувства защитен и комуникативен. Аз ще пасувам.

Събина Панайотова е политолог по образование и журналист по професия. Блогър в entelegentno-blog.com

No related posts.

Все по-често в Интернет пространството попадам на атрактивни обяви, свързани с провеждане на обучение. Без значение дали обявите са на фирми, или отделни  лица – във всички тях присъстват едни и същи елементи:

• обучението се провежда на базата на съвременни методи и технологии;
• провежда се от високо квалифицирани специалисти с дългогодишен опит в  дадената област;
• обучението води до овладяване и развиване на ценни практически знания и  умения;
• обучението е доста интензивно, като времето за обучение е минимално;
• след успешното завършване на обучението се издава сертификат;
• сумата, която трябва да заплатите за обучението, е доста голяма;
• предлага се отстъпка от цената, ако се запишете до определена дата или в  още няколко курса, които фирмата (лицето) предлага.

Как би следвало да подходим към една подобна обява – особено пък, когато се нуждаем от подобно обучение? Ще се опитам да отговоря на този въпрос в рамките на тази статия.

Четири правила – за отсяване на истината от лъжата

От опита, който имам с подобни „обучения” и  „обучители”, ви предлагам четири основни правила, приложими по отношение на почти всички подобни обяви – за отсяване на истинските от фалшивите обучения и обучители.

Правило #1: Фокусирай се върху съдържанието, а не върху опаковката.

Каква е разликата, ще попитате? Опаковката е това, което ви обещават, че ще получите, докато съдържанието е това, което  в действителност получавате.
Политиците и обучителите си приличат по това, че обещават, обещават и пак обещават. И докато едните искат твоя глас, то другите искат твоите пари. Винаги, когато получите обещание, без значение какво и от кого – проверявайте неговото покритие. Покритието обезпечава изпълнението на обещанието.
Най-често срещаните обещания:

• Бърз и лесен напредък в дадената област и достигане на добро ниво за кратко време. Доброто ниво изисква много работа и време. Ако това обещание не е обезпечено с достатъчно часове за обучение(лекции и упражнения), освен това материалът, който се разглежда, не покрива изискванията на обещаното ниво и входното ниво на групата(обучаемите) е много под това ниво – въобще не се надявайте това да се случи.
• Развиване на ценни практически умения по време на обучението. Ценните практическите умения и навици се изграждат и развиват по време на работа, а не по време на обучение. Да повярваш, че след един или два месеца обучение ще си развил ценни практически навици и умения, за които са необходими една или две години работа, е все едно да повярваш, че нещата в България могат да се  оправят за 800 дни.
• Бърза професионална реализация – намиране (започване) на работа след успешното завършване на обучението. Много фирми използват този трик, за да привлекат участници в техните курсове. Не вярвайте на слуховете и на историите за този или онзи, който след като завършил успешно обучението, започнал работа в много добра фирма при много добро заплащане. Сещам се за една мисъл на Йозеф Киршнер, която е много подходяща за целта: „Никой не е заинтересован от вашето щастие, освен ако сам не извлича облага от него”. Ако фирмата или лицето не са задължени чрез договор – тогава забравете за това обещание, а ако са – тогава напълно сериозно проучете за каква работа, при какви условия и за какво заплащане става въпрос.

Най-точната и обективна оценка за обучението(съдържанието) можете да получите от хора, преминали успешно през това обучение(съдържание). Потърсете мнението на поне трима, съвсем наскоро завършили това обучение, които в началото на обучението са били на вашето ниво.

Правило #2: Пресметни цената на съдържанието (в пари и време) и реши дали си струва парите, които ще дадеш.

Както вече е станало ясно – съдържанието е това, което получаваме и за което си плащаме. Въпросът е: струва ли си парите? Фирмата (лицето) си е направила сметката и твърди, че това е реалната стойност на обучението, но сега е наш ред – да проверим това твърдение и да стигнем до истинската стойност на предлаганото обучение. Това можем да направим въз основа на алтернативни източници, предлагащи същото съдържание – книги, семинари, курсове, видео(аудио) материали.

През лятото на миналата година една софийска фирма, профилирана в обучение на IT специалисти, чрез семинари и курсове, обяви провеждането на четиридневен  семинар, посветен на една актуална и нашумяла технология. За 32-часовото обучение (17 часа лекции и 15 часа упражнения) фирмата изискваше сумата от 650 EUR. В тази сума влизаха: цената на курса, принтирани обучителни материали, кафе паузите, както и няколко обяда. Самата програма на курса покриваше само най-важните страни на технологията и то на съвсем елементарно ниво.
Точно по това време тази технология ми трябваше в работата и се налагаше да я познавам и прилагам, но при тази цена – определено трябваше да потърся някакъв друг вариант за нейното овладяване. Порових се в Интернет и открих алтернативен източник на напълно приемлива цена. Това беше сертификационният учебник, който в рамките на 28 изключително добре разработени урока, заедно с 28 упражнения и множество въпроси – покриваше технологията и подготвяше за сертифициране в тази технология. Поръчката на този учебник ми струваше 120 лева и беше изпълнена в рамките на 20 дни.

Нямам нищо против бизнеса на фирмите(лицата), занимаващи се с обучение. Но съвсем нормално е човек, след като се запознае с някои от техните краткосрочни интензивни курсове, да си зададе въпросa: „Струва ли си да платя 440 лева за 50 часово обучение, от което получавам по-малко, отколкото бих получил от книга от Amazon.com за 30 USD?” Още повече, когато тази книга може да се намери и изтегли напълно безплатно от Интернет.

Правило #3: Не вярвай на всеки, който твърди, че може да те научи на нещо. Задължително потърси доказателства.

По този въпрос определено препоръчвам статията на Тодор Христов „Шест причини да не вярвате на консултанта си”. Въпреки че статията е посветена на правилния подбор на консултант, съветите в нея са напълно приложими по отношение на подбора на обучител.

Правило #4: Доброто и качествено обучение изисква: обучител, обучаем и още много други неща.

Тези „много други неща” ще откриете в страхотната книга „Everything You Ever Needed to Know about Training” на Kaye Thorne и David Mackey. 

     В това четвърто и допълнено издание, авторите разглеждат почти всичко, което е необходимо да знаем за организирането и провеждане на качествено обучение. Информацията в книгата е изцяло с практическа насоченост и определено би била полезна, на съвсем начинаещи обучители, професионалисти, а също така и на всички, които се интересуват от добро и качествено обучение.

В статията не съм включил съвета за проверка на лиценза на фирмата (лицето), провеждаща обучението. От личен опит съм установил, че в България има фирми, които са лицензирани, провеждат обучение и издават сертификати, въпреки че обучението им е с ниско качество и  обучителите в тях – съвсем не са професионалисти.

Някой беше казал, че всичко в този свят е бизнес. Почти съм съгласен с това, но държа да отбележа, че бизнесът може да е честен или мошенически. Истинският бизнес е честният бизнес. Формулата при него е: „печеля аз – печелиш и ти”, докато при мошеническия бизнес формулата е: „печеля аз – ти си блъскаш главата, след това”.

Всички ние сме хора – без значение с какво се занимаваме – и следва да се отнасяме към останалите хората по начина, по който бихме искали и те да се отнасят към нас.

Янко Манолов е .NET разработчик с широки интереси в сферата на личностното развитие и управлението на хора и проекти.
 

No related posts.

Едно от важните неща при общуването е правилното изразяване. При комуникацията лице в лице можем да избегнем липсата на някои писмени умения, които трудно бихме скрили по време на писане. Съществуват различни правила както за грамотно писане, така и за подбиране на правилни думи и изрази и формиране на приятни за читателите текстови конструкции.

Ето един списък от трикове за писането онлайн, вдъхновен от Webdesigner Depot. Списъкът не представлява пълен набор от правила, а често срещани проблеми в писането в онлайн среда. С повечето съм се сблъсквал често като редактор на технически материали, модератор на ресурси онлайн и обикновен читател в Интернет пространството.

Употреба на пунктуация

Комплексните пунктуационни правила спомагат за пропускането на запетаи в над 90% от текстовете онлайн. Това, от своя страна, може да доведе до двусмислици или загуба на смисъла в текстовете. От друга страна, лоша практика е прекаляването със знаци. Добра практика е спазването на правописните и пунктуационните норми и изграждане на ясни и лесни за асимилиране изречения без преобладаващи вметнати думи и изрази и обособени части.

Точка + интервал

Често допускана грешка е липсата на интервали след край на изречение. Както и след запетая. Правилният стил на писане изисква поставяне на интервал след край на изречението (точка, удивителна или въпросителна), както и след запетаи.

Стегнат текст

В художествената литература намират употреба разчупените текстове с множество епитети и квалификации под всякаква форма. Това може да бъде фатално в научни статии, кратки представяния или анотации. Избягвайте паразитни думи и изрази или вметнати фрази, които не внасят никакъв смисъл в текста. Често от помощ могат да ви бъдат кратките и стегнати изречения – прости или с само с една вметната фраза.

Заглавия

Американските издания имат ясна практика: всички думи (с изключение на предлозите, ‘and’ и ‘the’) в заглавието започват с главни букви. В българския език няма такова правило! Тук правилата за заглавията не се различават от тези в обикновено изречение в текста.

Структуриране

Тук няма ясни правила, но помислете за структуриране на информацията си. Четенето на няколко страници чист текст без параграфи е трудно поносим онлайн. Помислете за разделяне на текста на подтеми или с подзаглавия; отделяне на отделните текстове на подчасти, добавяне на списъци или изображения.

Проверката е висша форма на доверие

Проверявайте текстовете си за грешки. Софтуерът за правопис е добро решение, но понякога неефективно. Възможно е да сбъркате един съюз с друг или да напишете една дума вместо друга. В тези случаи spellcheck апликацията няма да може да ви помогне.

Местоимения и мн. число

Порочна практика е използването на неправилни относителни, неопределителни, отрицателни или въпросителни изречения с неподходящо число. Местоименията "някой", "кой", "чий", "който", "никой" са за единствено число и имат свои заместители за множествено число: "някои", "кои", "чии", "които" и "никои".

Конкретика

От много текстове лъха блудкавост. Избягвайте двусмислени или неясни думи в текстовете си. Боравете с повече конкретика – статистики, примери и факти. Не генерализирайте излишно, посочвайте правилните ситуации и защитавайте позицията си.

Акроними

Внимавайте с употребата на акроними. Не използвайте акроними, които не са познати на читателите. Правилният подход е цитиране на пълното наименование, последвано от акронима, например: "Български държавни железници (БДЖ) предлагат преференциални условия за пътуване до морето през летния сезон".

Род, число и време

Много често срещан проблем е подмяната на род, число и време за лица и глаголи в текста. Ако пишете информация от 1л., ед.ч., то избягвайте подмяната на ‘аз’ с ние’. Внимавайте и с използваното глаголно време – спазвайте времева последователност.

Използвайте препратки

Препратките могат да съживят текста ви, ако пишете поучителна статия за конкретна таргет аудитория. Посочвайте други източници или полезни адреси, които биха помогнали на читателите ви.

Бягане от основната тема

Ако сте поставили конкретна тема на материала, логично е да я следвате. Периодичното отместване и дефокусиране кара читателите да забравят основната логика на текстовото съдържание. Избягвайте претрупани изречения с метафори, лирически отклонения, усмивки или факти, които не са пряко свързани с темата.

‘Не знам’ и ‘Не мога’

Частицата ‘не’ се пише отделно от глаголите в българския език. Кратко и ясно. Няма подобни структури като ‘незнам’ или ‘немога’ – правилните им еквиваленти са: ’не знам’ и ‘не мога’. Както и ‘не искам’.

Други полезни източници:

За местоименията

Правила в българския език

Най-чести правописни грешки

А кои са най-грубите грешки онлайн според вас?

No related posts.

Източник: cambodia4kidsorg

С развитието на модерните технологии и Интернет блогърите стават важен информационен източник за множество потребители в Мрежата. В България блогърската общност също се развива активно – за това сочат статистиките на Блог класацията за България и Картата на българските блогъри.

Независимо дали целим личен, професионален или новинарски блог, трябва да минем през определени показатели, за да се наложи той в блогосферата. Ето няколко цели, които Дарън Роуз предлага на младите блогъри да следват към пътя на сериозното блогване:

1. Публикувайте първите си 10 поста
2. Получете коментар по публикация от непознат потребител
3. Спечелете препратка от друг блог към вас
4. Изградете мрежа от поне 20 читателя дневно
5. Сега направете 20-те читателя редовни абонати за вашата RSS хранилка към блога
6. Погрижете се Google да индексира блога
7. Ако целите комерсиален блог, осигурете поне $1 седмична печалба
   
8. Станете гост-автор в чужд блог
9. Спечелете публикация от блога ви, споделена в Twitter и Facebook

Това са добри показатели за начинаещи блогъри, особено предвид малкия Интернет пазар в България. Задържането на един блог за половин година и покриването на изискванията през първите месеци увеличава драстично вероятността блогът да получи реноме и да се развива за напред.

No related posts.

С разрешението на Аспарух споделям една безкрайно ценна статия за важните неща от живота, които не се учат в институцията, отговорна за същинското развитие на всички нас – училището:

Единадесет неща, които са пропуснали да те научат в училище (нагло заимствано от "Dumbing Down our Kids" на Чарлз Сайкс:
 

1. Животът е несправедлив – свиквай с този факт.
2. На света не му дреме за твоето самоусещане и самоуважение. Светът очаква от теб някакви постижения, преди да вземе предвид твоето чувство за лично достойнство.
3. Твърде маловероятно е да започнат да ти плащат 40 хиляди годишно веднага след завършване на училище. Няма да станеш вицепрезидент на фирмата и няма да получиш лимузина с личен шофьор, докато не го заслужиш.
4. Ако мислиш, че твоят учител е строг и взискателен – почакай да се запознаеш с твоя шеф. За разлика от учителя, кариерата на шефа зависи от това как се справяш със своите задачи.
5. Да пържиш бургери в McDonalds не е под твоето достойнство. Твоите прадеди биха нарекли "добър шанс" всяка работа – дори и такава.
6. Не бързай да обвиняваш за всеки свой провал родителите си. Не хленчи и не и не отглеждай като бебе своите провали, учи се от тях.
7. Преди твоето раждане твоите родители не са били толкова скучни и безинтересни хора, каквито ти изглеждат сега. Те са станали такива, изкарвайки парите за твоето безгрижно детство, перейки твоите дрехи и слушайки безкрайните ти приказки за това чудесен човек си. Затова преди да тръгнеш да спасяваш амазонските гори от унищожение от алчното поколение на твоите родители, опитай се като начало да си подредиш стаята.
8. Твоето училище е отменило разделението на хората на победители и лузъри, животът обаче не е. В някои училища са спрели да пишат лоши оценки, разрешили са колкото поискаш опити да издържиш теста или да отговориш на зададения въпрос… Това обаче няма нищо общо с нещата, които се случват в живота.
9. Животът не е разделен на семестри, лятна ваканция в него не съществува, и твърде малко работодатели се интересуват от това да ти помагат да откриеш собственото ти "аз". Ще се наложи да правиш това в свободното си време.
10. Не бъркай реалния живот с това, което показват по телевизията. В живота хората се налага да прекарват по-голямата част от времето си не в кафенето, а на работното си място.
11. Поддържай добри отношения с очилатите "балъци". Най-вероятно един от тях ще стане някой ден твой началник.

No related posts.

В работните отношения, а и не само, често има борба за надмощие на двете страни в името на личния интерес. Стандартните изводи на множество мастити бизнесмени цитират, че в любовта и войната всичко е позволено, а бизнесът вписва войната и закона на джунглата в едно.

Опитът да се възползваш максимално от ситуацията, за сметка на отсрещната страна, може да породи някои опасни постфактуми. Макар и привидно нещата да вървят добре (без значение дали съвместната работа е в нишката или с близки), връзката е много тънка и лесно може да бъде прекъсната при подходящ външен фактор.

От друга страна, максималният толеранс към отсрещната страна крие два риска: нашият партньор да започне да се възползва от нас или ние да излезем на загуба. Реалните компромиси, които се налага да правим, биха загубили време или пари от нашата сметка. Дали това си заслужава?

Максимална изгода

Единият възможен подход е да извличаме най-доброто от всяка ситуация, без да се съобразяваме с личните проблеми на останалите. Това обикновено е приоритет на силната страна в контакта – лидерът в компанията или шефът на фирмата, но се среща и в други случаи на зависимост като посещението при автомонтьор например.

Стандартното човешко чувство на алчност (не непременно в най-лошия смисъл на думата) подтиква хората да искат повече и повече. Ако искаме да играем ролята на безкомпромисния работодател, следват прости и ясни мерки за работа с клиенти и намиране на служители.

Работата с клиенти изисква изграждане на психологически профил с цел формиране на приблизителна представа за ориентировъчния бюджет. Ако не предлагаме услуга или продукт с фиксирана цена, можем да повишим неколкократно цената на услугата/продукта. Понякога тези действия са обосновани до известна степен: налага се и комуникация 24/7, налице са клиентски ограничения в срок, работна среда, ресурси или нещо друго; трябва да се повиши документацията и др. Въпреки основните фактори, не е рядкост да срещнем злоупотреба и надценяване на услугата поради статута на даден клиент.

Преговорите със служители минават през подобна игра на котка и мишка. Работодателят тип ‘максимална изгода’ цели намирането на най-добрия кадър за най-ниската цена. Логиката: добра услуга за малко пари. Преговорите са много фини и рисковани (предвид евентуалната конкуренция на работодателя), но договорените условия накрая остават с най-добър резултат за едната страна и множество компромиси за другата.

Щедрост

Щедростта тук не включва дарения или хвърляне на ресурси на вятъра. Просто повече толерантност, отстъпки, бонуси и компромиси. Ако горната страна гледа изцяло ‘в своята паничка’, то щедрият човек гледа цялостния интерес на първо място.

Тук трябва да направим едно шахматистко уточнение: предният лидер също може да цели не само своя, но глобалния интерес. Ако в една компания нещата се развиват с изцеждане на клиентите, то в глобален аспект фирмата има повече човешки ресурси. Друг е въпросът на какви работни условия са поставени те.

В Китай има една хитра бизнес тактика в стил работодатели ‘пълна изгода’. Много заводи и компании откриват огромен брой работни места, особено на поточните линии. Това редуцира драстично безработицата, но за сметка на ниски надници. Потенциалната стачка в работното заведение получава отговор: "Удвояваме заплатите, съкращаваме 50% от персонала". При страха хиляди работници да загубят работата си, подобни стачки са особена рядкост.

Връщайки се на щедрите лидери и работодатели, те отдават себе си и каузите си на околните. Личните времеви ресурси и придобивки се разпределят на екипа. Това допринася на много по-силна лоялност и толерантност от страна на екипа. Представете си екип на лидер тип 1 (манипулаторът), който работи при максимално изцеждащи условия за ниска надница. Какво ще стане, ако дойде друг лидер от тип 1 с по-добри условия? Ниската търпимост към първия работодател/лидер лесно ще го отдели от околните му, ако се появи дори друг манипулатор с по-добри условия.

Но същото означава и за втория манипулатор. Той продължава да притиска подчинените, макар и с малко по-добри условия от предшественика си. Какво ще се случи обаче, ако се появи лидер от тип 2 – щедър лидер? 

Много просто. Щедрият лидер дава свобода на хората си. Той им предлага условия, които ги удовлетворяват. В служебна среда им плаща заплата, която не само покрива основните жизнени изисквания на организма, но и позволява спокойствие. Това има още един ценен плюс: хората на лидер тип 2 се концентрират изцяло върху задачите си, тъй като битовите им проблеми са разрешени под формата на добро заплащане и наличие на други удобства (служебен паркинг, работна столова и т.н.). Отношенията между щедрия лидер и неговите хора са много по-стабилни и се наблюдава взаимен респект и толерантност. Ако на терена поставим още един лидер с по-добри условия, по-голямата част от екипа ще останат лоялни и няма да сменят сегашния си лидер. Това е от особено важно значение за стабилността на екипа.

А вие до кой тип се доближавате?

Изображение: Flickr

Related posts:

1. Пречка ли е възрастта в бизнес комуникациите?