Даскали или Учители?
 |
Даскали или Учители ?
|
|
През последните няколко години масово се дискутира въпросът, свързан с европейското бъдеще на младото българско поколение. За мен и за много други остава въпросът:”Какво европейско бъдеще може да очаква младото българско поколение при днешната сериозно изостанала и все повече изоставаща образователна система ?”.
Напълно споделям мнението, че за спасяването на българското средно и висше образование са необходими сериозни реформи и крути мерки, а не административно-политически и популистки ходове, целящи да вдигнат рейтинга на този или онзи политик с няколко процента.
Въпросът е какви трябва да са тези реформи и мерки ?
Винаги съм заставал на страната на учителите в системата на българското средно образование, отчитайки техните ниски заплати, липсата на уважение към техния труд и тормоза на който са подложени от страна на ученици, родители и властимащи, но напоследък започнах да се замислям върху сериозното изоставане на българският учител и последствията от това за системата на средното ни образование.
Крайно време е да се обърне сериозно внимание върху някои въпроси и да се предприемат конкретни действия, свързани с повишаването на квалификацията на българския учител, защото каквито са учителите, такива ще са и учениците. За целта ще разгледам три въпроса, които според мен са крайно належащи :
-
Крайно време е българският учител да започне да използва свободно английски език в своята професионална област – да чете, говори и пише на английски. Голяма част от българските учители не могат да прочетат нищо, нито да открият някаква актуална информация в Интернет, свързана с тяхната област, поради незнание или слабо владеене на английския. В днешно време знанието, особено това в областта на високите технологии изключително бързо остарява и се налага човек бързо и навреме да влиза в крак с новите неща и технологии, ако иска да се „продава” успешно на пазара на труда, а това без владеенето на английски и използване на Интернет е практически невъзможно.
На практика овладяването на английският от българските учители може да стане по два начина:
-
В университетите да се засили обучението по английски език на бъдещите учители като се достигне поне upper-intermediate level.
-
В училищата да се осигурят форми (програми) за изучаване и развитие на учителите в областта на чуждоезиковото обучение.
В много от училищата има поне двама преподаватели, завършили английска филология или са с някаква друга специалност и английски като втора специалност.
Не може ли този квалифициран човешки ресурс да бъде използван ?
„Абе, ти, в час ли си?!”- ще каже някой. Учителите-филолози са максимално натоварени и освен това дават и частни уроци и печелят добре от тях. Кой ще седне да се занимава с обучението на учителите и откъде ще се осигурят пари за това обучение ?
Смятам, че там, където има желание се намира начин, а където липсва се намират само оправдания и извинения.
-
Крайно време е да се промени и осъвремени начинът по който се преподава в българското училище. Не е допустимо при наличието на съвремени мултимедийни и интерактивни технологии да се кара само на тебешир(маркер) и черна(бяла)дъска и шрайбпроектор. И след това учениците не слушали, не внимавали и въобще не им било интересно в часовете. Ами няма как да им е интересно, след като самото преподаване направо им убива интереса към предмета.
Eдно подобно преживяване имах по време на следването си в университета, когато в четвърти семестър изучавахме Икономика – една определено интересна област (поне за мен). Случи се лекциите да ги води една асистентка. Лекциите при нея се свеждаха до преразказване на учебника и то толкова скучно, монотонно и подробно, че едвам се издържаше. Изобщо, като че ли целта на тази асистентка с нейното преподаване беше да ме накара да намразя Икономиката за цял живот и да остана с впечатлението, че това е един сух и като цяло скучен предмет.
За целта в университетите трябва да се преподават доказани, ефективни и съвременни подходи и методики за обучение, а не да се пълнят главите на студентите с остаряла и изветряла методика и дидактика от преди 100 години.
Толкова ли е трудно за експертите от МОН да следят развитието на съвремените подходи и методики за обучение и да провеждат периодично задължителни семинари и обучения, за да обучават преподавателите от системата на средното образование – как на практика да прилагат тези съвременни подходи и методики в работата си ?
Толква ли е трудно да се изгради система, която да насърчи и стимулира споделянето на знания и опит, свързани със съвремените методики и подходи за обучение?
-
Крайно време е да се въведе E-Learning форма на обучение в българското училище и да започнат да се използват web 2.0 технологиите в процеса на обучение като постепенно да се редуцира времето на престой на учениците в училище. От 6 часа на 4 часа – например. Така ше се спестят ресурси от финанси и време, които могат да бъдат пренасочени за подобряване на качеството на обучение на учениците и подготовка на учебният процес.
Експертите от МОН и учителите трябва да работят съвместно, така че една част от учебният материал да стане достъпен online и учениците да могат да го усвоят сами при минимална помощ от страна на своите учители.
Тук отново смятам, че университетите трябва да дадат своят принос в това отношение. Съществуват множество разработени open sourse платформи от рода на Moodle, посредством които могат да се разработят с минимални усилия учебни курсове за E-Learning обучение по всеки един предмет, който се изучава в средното ни образование.
Но колко университета в България предлагат на бъдещите учители такова обучение в академичните си програми?
Толкова ли е трудно да се разработят и предложат курсове, чрез които в рамките на един или няколко семестъра, на базата на лекции и упражнения да се овладеят на практика определени платформи и да се изградят умения, свързани с проектирането и изграждането на училищен курс за Е-Learning обучение по даден предмет ?
Крайно време е МОН заедно с университетите да предприемат нещо по тези въпроси преди да е станало твърде късно !!!
Уважаеми господа професори и доценти, задействайте се по въпроса и предприемете нещо за подобряване на подготовката на бъдещите учители. Съгласен съм, че ви плащат малко и средствата за изследователска и научна дейност са направо смешни, но ако в следващите няколко години нищо не предприемете, дори след време да ви вдигнат заплатите и да ви отпускат повече средства – просто няма да има кого да обучавате и ще ви се наложи да се “преориентирате професионално”.
Господа политици, един неграмотен и прост народ лесно се манипулира и лъже, но това също означава: бедна и слаба държава с нестабилно управление, силна мафия и никакви изгледи за спокоен живот и по-добро бъдеще.
На 24 май отново ще звучи „Върви народе възродени” на Стоян Михайловски, но дали българският народ ще върви напред, зависи от това дали ще има достатъчно на брой и добре подготвени водачи, които да го поведат. Oстаналото е просто една история, от която можем само да се поучим.
Върви, народе възродени,
към светла бъднина върви,
с книжовността, таз сила нова,
ти чест и слава поднови!
Върви към мощната просвета!
В световните борби върви,
от длъжност неизменна воден -
и Бог ще те благослови!
Напред! Науката е слънце,
което във душите грей!
Напред! Народността не пада
там, гдето знаньето живей!
Безвестен беше ти, безславен!
О, влез в историята веч,
духовно покори страните,
които завладя със меч!
Тъй солунските двама братя
насърчваха дедите ни…
О, минало незабравимо,
о, пресвещени старини!
Янко Манолов е .NET разработчик с широки интереси в сферата на личностното развитие и управлението на хора и проекти.
No related posts.
Извинявам се за крайното мнение, но това „да започне да използва свободно английски“ е наистина тъпа и ограничена идея. Като знае немски или френски, значи не става, така ли? Не дай боже, някой още по-просташки език, португалски например! Понеже всичката специална литература е САМО на английски, нали?
Уважаеми Счетоводител,
Мойте уважения към всички преподаватели, който владеят немски, френски, потругалски, испански, руски, японски, арабски, еврит и въобще, какъвто и да е чужд език.
Не мисля, че би било излишно, ако тези преподаватели усвоят и английски като втори чужд език – дори бих предложил и някакъв допълнителен материален стимул за тези, които владеят два чужди езика и ги използват в своята област.
Моята твърда позиция по въпроса за английския – определено смятам, че е крайно необходим за всеки един преподавател от системата на средното и висшето ни образование.
Светът, в който живеем и работим определено върви към глобализация – налага се и ние да се глобализираме.
Янко, благодаря ти за отговора. За съжаление отново не мога да се съглася с теб. Що се отнася до глобализацията – изобилието от електронни преводачи дава достатъчно възможности – е, поезия не могат да превеждат, но със специализиран текст част от тях се справят нелошо.
В горния си коментар аз съвсем нямах предвид преподавателите по езици. Говорех за педагози, които просто знаят друг език, независимо от предмета, който преподават. Такива има. Не са и малко. Намирам, че за човек, който преподава например нещо из областта на техническите науки е задължително да знае немски, а английския може да почака. Както и един биолог, който владее перфектно английския, а се затруднява с латинските имена, е чисто и просто некадърник. От прима виста се сещам само за една област, където точно без английски си загубен – ИТ сферата. Но тя е само малка -малка част от науката.
Хубави идеи, но не виждате ли, че нещата са безкрайно тромави и ако въобще ще има някаква промяна, то тя ще се усети след десетилетия. В системата съм от много години и смело мога да кажа, че всичко върви към още по-голям хаос. Отчаяна и обезверена съм до краен предел. Вижте новите решения на министъра за началните класове: няма да има повтаряне на клас, няма да има оценки, няма да има поправителни изпити. Значи, ВСЯКАКЪВ стимул за детето отпада. Хаосът е ПЪЛЕН. Щяло да има допълнителни занимания през лятото за изоставащите! Какъв смях! Че кой учител ще е луд сам да се набута да работи през лятото, и то с най-големите калпазани? А тях КАК ще ги накараме да идват на училище? Просто НЯМА ДА ИМА ИЗОСТАВАЩИ и това е! Сега оценката е Слаб(3), тогава ще бъде Слаб(4) и…така. С всички, произтичащи от това последствия.
Уважаема Една българска учителка,
Споделям Вашето мнение за хаоса, който цари в системата на средното ни образование.
За съжаление нещата няма да се променят към по-добро без липса на ясна визия и предприемане на конкретни мерки(реформи) за подобряване на образователната система. Съгласен съм с Вас, че ще минат години, преди да се усети резултата от едни реформи, но по-важно е бъдещето на образователната ни система и бъдещето на България.
Янко, абсолютно подкрепям мнението – българското образование е много, много остаряло. Според мен нещата са още по-сложни. Моите наблюдения са, че вече новите технологии на преподаване (интернет, мултимедия, възможности за използване на презентации и групова работа) са достъпни са част от българските училища – визирам гимназиите в София. Но програмите, по които се преподава, са безкрайно архаични. Учат се неща, които не интересуват съвременните деца, а често по някои от предметите като информационни технологии те са много по-напред от самите учители, и това не се използва.
От друга страна, учителското съсловие абсолютно е загубило своя дух и мотивация. Това далеч не идва само заради парите – та нали всеки учител разполага с толкова много свободно време, че може непрекъснато да дава частни уроци и да печели достатъчно? Не мога да си обясня как в училище попаднаха хора, които мразят всичко – живота, децата, училището. Няма сред тях личности, които да увлекат учениците и да ги поведат по трудния път на знанието…
Не знам как ще се излезе от това положение, тъй като личностите в МОН са още по-малко, а ние, останалите, просто си мълчим.
@ Поли,
Благодаря ти за коментара !
Нещата, които предлагам са само част от нещата, които подлежат на промяна.
Наистина ситуацията е доста сложна, но съм убеден че има изход !
Липсващите елементи според мен са следните:
0. Силна кооперация между учителското съсловие, университетите и МОН
1. Изработване на ясна и конкретна визия за средното ни образование за следващите 10-20 години
2. План, състоящ се от множество съпки( приложими на практика)
3. Контрол за изпълнението на плана и корекции, където са необходими
4. Воля и решимост да се плати цената и реформите да се доведат до успешен край
„L’union fait la force“ (на френски) „Обединението прави силата“ – девиз на Белгия.
Никой не се е провалил напълно, ако е дръзнал да опита нещо стойностно !!!
az puk li4no kato u4eni4ka moga da kaja specialno za izrazite na u4enicite e popertet az su6to izpolzvam prekaleno 4esto izrazazite:daskal,daskalo, i v 4as su6to nqkoi put “pfff towa go znam predi vas
neovajenieto kum o4itelite e ogromno osobeno v moeto u4ili6te koeto e s nai-visoka klasa v pleven i dosta prostutii sum 4uvala ot moi s1o4enici no kf0 ot towa nali sme deca ws3 pak f pubertet nqma granici :d ai x0ite nqkade sega vie 6te obsujdarte mladoto pokolenie i tam teq prostytii
Мацка, като гледам и на тебе ти е доста добър правописа и речника. Май и ти си от тия, дето не уважават много учителите и си личи на какво дередже си в елитното училище. Не се обиждай, личи си от самолет колко ти е интелектуалното ниво, затова мой съвет е да влизаш по-често в часовете по български. Колкото и да е хаос, все ще научиш нещо. Ама и учебника отвори, то само с посещаемост не става.
Ако пък имаш желание да се развиваш, вземи да попрочетеш и някоя книга, няма да сбъркаш. А въпросите за подобряването на българското образование – не се занимавай с тях, гледай ти да напреднеш в писането и в повишаването на общата култура, другото го остави на тези, които поне могат да пишат правилно.
Успех в развитието ти!
Имам шанс да имам близък, макар и не пряк достъп върху българското образование. Една от големи грешки е че няма групово обучение и работа в екип.На Запад, където съм бил и учил,груповата работа,тази в екип е с особен приоритет. Точно така се формира една бъдеща млада личност. Все пак навсякъде трябва да се работи в екип.
Имам идея за реформиране на българската училищна система. Тъй като миналата година завърших средно образование и от тази година съм студент в едно от елитните висши учебни заведения във родния ми град – Варна, смятам че училищата трябва да вземат за пример от университетите. Цялата им система е направена много добре и смятам, че реално погледнато има неща, който могат напълно да се използват и в средните училища.