Нещата, на които не те учат в училище
С разрешението на Аспарух споделям една безкрайно ценна статия за важните неща от живота, които не се учат в институцията, отговорна за същинското развитие на всички нас – училището:
Единадесет неща, които са пропуснали да те научат в училище (нагло заимствано от "Dumbing Down our Kids" на Чарлз Сайкс:
- Животът е несправедлив – свиквай с този факт.
- На света не му дреме за твоето самоусещане и самоуважение. Светът очаква от теб някакви постижения, преди да вземе предвид твоето чувство за лично достойнство.
- Твърде маловероятно е да започнат да ти плащат 40 хиляди годишно веднага след завършване на училище. Няма да станеш вицепрезидент на фирмата и няма да получиш лимузина с личен шофьор, докато не го заслужиш.
- Ако мислиш, че твоят учител е строг и взискателен – почакай да се запознаеш с твоя шеф. За разлика от учителя, кариерата на шефа зависи от това как се справяш със своите задачи.
- Да пържиш бургери в McDonalds не е под твоето достойнство. Твоите прадеди биха нарекли "добър шанс" всяка работа – дори и такава.
- Не бързай да обвиняваш за всеки свой провал родителите си. Не хленчи и не и не отглеждай като бебе своите провали, учи се от тях.
- Преди твоето раждане твоите родители не са били толкова скучни и безинтересни хора, каквито ти изглеждат сега. Те са станали такива, изкарвайки парите за твоето безгрижно детство, перейки твоите дрехи и слушайки безкрайните ти приказки за това чудесен човек си. Затова преди да тръгнеш да спасяваш амазонските гори от унищожение от алчното поколение на твоите родители, опитай се като начало да си подредиш стаята.
- Твоето училище е отменило разделението на хората на победители и лузъри, животът обаче не е. В някои училища са спрели да пишат лоши оценки, разрешили са колкото поискаш опити да издържиш теста или да отговориш на зададения въпрос… Това обаче няма нищо общо с нещата, които се случват в живота.
- Животът не е разделен на семестри, лятна ваканция в него не съществува, и твърде малко работодатели се интересуват от това да ти помагат да откриеш собственото ти "аз". Ще се наложи да правиш това в свободното си време.
- Не бъркай реалния живот с това, което показват по телевизията. В живота хората се налага да прекарват по-голямата част от времето си не в кафенето, а на работното си място.
- Поддържай добри отношения с очилатите "балъци". Най-вероятно един от тях ще стане някой ден твой началник.
No related posts.
Цинично, но вярно!
Точно, кратко и ясно – универсалните правила, които розовите очила скриват
Ако на всичко това започнат да ни учат в училище, ходенето там ще стане подготовка за джунглата. Предполагам, че авторът е американец?
Как ми се ще в училище да ни учеха следните няколко неща:
1. Не е задължително да се държиш като в джунглата, за да бъдещ успешен.
2. Ценно е всяко човешко постижение – не трябва да се притесняваме да сме различни, трябва да се гордеем със себе си и постиженията си!
3. Многото пари не са задължителен измерител на качествата и постиженията на отделния човек- Обществата, в които това е така, имат още много да учат.
4. Шефът е един от служителите на фирмата. Ако е и собственик, той трябва да работи повече от всичките си служители, за да се отнасят те с уважение към него и да дават всичко от себе си! Колкото повече уважава служителите си, толкова повече те ще му отвръщат със същото.
5. Да се работи е нужно, но е хубаво да се работи нещо, което допринася не само за изкарването на джобни пари, а ти дава възможност за растеж и овладяване на знания.
6. Провалите са част от живота, за тях няма виновни, има причини. Има и начини да ги избегнеш и да преодолееш последствията им.
7. Всяко поколение на свой ред е носител на прогреса и новото и в един момент трябва да осъзнае, че идва ново поколение, което го замества. Затова трябва да намерим начин да общуваме и да се разбираме.
8. Всеки човек може да е победител, и победен. Зависи от гледната точка и ценностите. В един момент си побеждаван, в друг – си пръв.
9. Дори и в живота трябва да откриваме своите ваканции, иначе как ще събираме сили да вървим напред? Умението да почиваш е част от културата на всеки съвременен човек.
Поли, съгласен съм с точките, изключая това за джунглата
Животът е джунгла и всички оцеляващи са лидери около нас 
Независимо с какво се отличават те от останалите, това са именно победителите от джунглата.
Много интересни неща и все вярни.
Много ми хареса:
7. Преди твоето раждане твоите родители не са били толкова скучни и безинтересни хора, каквито ти изглеждат сега. Те са станали такива, изкарвайки парите за твоето безгрижно детство, перейки твоите дрехи и слушайки безкрайните ти приказки за това чудесен човек си. Затова преди да тръгнеш да спасяваш амазонските гори от унищожение от алчното поколение на твоите родители, опитай се като начало да си подредиш стаята.
Марио, еххх все не ми се иска да приравняваме на 100% човешкото общество с джунглата. Все пак има различни типове лидери – ако говорим за Хитлер или Сталин, може би те ни дават основание да смятаме, че и у съвременния човек се крие един опасен звяр, но какво да кажем за много поети, художници, учени или лидери от типа на Чърчил, Рузвелт, Де Гол, който сам се отказва от Алжир…
След толкова мнения, коментари и забележки – реших и аз да се включа .
Вярно е, че училището в много отношения не подготвя учениците за истинският живот и истинската реалност, но няма как и да ги подготвя.
Необходимо е да влезеш в истинското училище на живота, за да си научиш добре уроците
Някой беше казал, че в училището на живота няма ваканция – много точно и вярно.
А също така, че животът не е генерална репетиция – абсолютно съм съгласен.
Каква е ролята на училището(или по-точно каква следва да е)?
Ще си позволя да споделя моето лично мнение като не задължавам никого с него .
Вярвам, че човек се ражда предварително „програмиран“ за определена цел(или с опрделена мисия, ако искате) в този живот. За тази цел има определени заложби(или таланти), силни страни, както и слаби страни. Според мен целта на училището следва да бъде да помогне на ученика – да открие своите силни страни и заложби и да го насърчи да ги развива, според своите възможности. Ученикът имат нужда и от една практична и трезва философия, която да му помогне да следва призванието си и да не се разочарова, когато нещата не стават – така както ги е планирал и очаквал да се случат. Когато си на верният път и го следваш , то рано или късно – резултатите идват.
По въпроса за силните страни – преоръчвам на всички книгата на Маркъс Бъкингам и д-р Доналд О. Клифтън – „Открийте силните си страни“.
Ето и един линк към нея:
http://www.pe-bg.com/?cid=3&pid=13177&cat=117&show_comments=1
Хареса ми!
Бих добавил, че животът ни се дарява за еднокранто ползване/ да създадем поколение/ а ние искаме да бъде вечен:)