Тайният език на общуването

от чирак към майстор в социума

Портрет на манипулатора

 

Въведение

Интересът ми към изкуството на манипулацията бе породен от "Манипулирайте, но правилно" на австрийският специалист по практическа психология Йозеф Киршнер. Това уникално четиво разкри за пръв път манипулацията не като тема табу, от която трябва да се пазим с цел запазване на социалните норми, а като изкуството на убеждаването, развито в правилната степен. Както много сериозни науки и изкуства, така и манипулацията е нож с две остриета – използвана за благото на всички ни от една група хора или за користни цели от друга. Важното е да не попадаме в грешната категория, а да изучим материята, за да можем както да я прилагаме в положителен аспект, така и да сме способни да се защитим от недоброжелатели. Някои от вас вероятно знаят, че вирусите, заразяващи милиони компютри по света, и антивирусните продукти за защита са създадени от хора с еднакъв потенциал и сходни познания – просто знанията им са заредени с различен заряд.

Именно на това ме открехна книгата на Киршнер. Запознавайки се с неговата гледна точка за нещата, открих манипулатора ярко изразен в хората край мен – най-вече в магазина, чудейки се какво да напазарувам, или в офиса на мобилния оператор, където някои консултанти ме насочват към правилния (според тях) абонаментен план. Факт е обаче, че всички ние сме манипулатори – имаме способността да влияем на мнението и идеите на другите чрез идеи, мнения или друг вид общуване. И това не е зла участ, която ни сполетява при раждането, а нормално стечение на обстоятелствата в живота на човек, преживяващ край други себеподобни. За видовете общуване поговорихме по-рано, а по-долу ще прегледаме манипулатора като самостоятелна единица от самото раждане насам.

Портрет на манипулатора

Невинните бебета

Новородените създания са много мили, сладки и чаровни. Дългоочаквани, особено за родителите им, те стават обект на много обич и внимание. Най-вече внимание. Обикновено около малките човечета се събира цялата рода. Макар и още неспособно да мисли абсолютно трезво, детето усеща всичко това и свиква с грижите на околните. Тъй като то е неспособно да се грижи само за себе си, непрестанните ревове целят да насочат възрастните към неговите нужди – хранене, ходене по нужда, люлеене и прочие. Когато останат сами или им доскучее, веднага започват да извиват неимоверно писъци, с които да съберат притеснените родители наоколо, за да получат желаното внимание.

Да, нуждите за оцеляване са нещо, за което ние, възрастните, следим, за да отгледаме децата. Но покрай всичко това бавно и сигурно се промъкват и желанията за игра, внимание, храна. Когато на бебето му е скучно, то започва да плаче. Ако е гладно – отново. Ако му писне от играта и иска да остане само – също. Това са първите стъпки към едно малко манипулаторче, което може да се развие като глезено мамино детенце или да придобие лукав характер на по-късни години. Освен това, когато започва да се осъзнава, детето проявява интерес към някои от от околните – по-голяма обич към майката или бащата, към бабата или дядото, към лелята или чичото. В стремежа си за внимание, възрастните също се опитват да угодят на детенцето, като му купуват лакомства или играчки, за да спечелят благоразположението му. И така се пораждат първите стъпки към манипулацията – като нагледна употреба и практически пример.

Малчуганите

Вече поотраснали малко, децата започват да се разхождат, да излизат насам-натам, да си играят с играчки. Плачът намалява – вече няма постоянния рев от първите месеци. Това обаче не прави хлапето по-смирено – о, напротив – просто то се е заредило с набор от нови средства, с които да манипулира мама и татко. 

Ревът още върши работа, за да размекне родителските сърца. Но детето вече може да се цупи сърдито, ако иска нещо. Или да гледа с жален, тъжен, умолителен поглед, пред който дори и най-коравосърдечният татко да си разкопчае портфейла. Ако е направил беля, дребосъкът ще се скрие и ще играе ролята на уплашено дете, или виновния сърцераздирателен поглед, или ще избяга, за да замени чувството на ярост с тревога у близките си. Все нови методи за манипулация.

Юношите

Юношеските години са свързани с контакта на момчетата и момичетата с една изцяло нова среда – огромна група от връстници със сходни интереси. Там се оформят групи и компании, формират се лидерите на групичките. Налага се модата. За да бъдеш приет от околните, трябва да си в крак с тогавашната мода. Било то да носиш маратонки Адидас, да имаш картинки на Пикачу или да играеш добре футбол. Тъй като детето още е омаяно от широкия свят, който се разкрива пред него, то иска да бъде забелязано и да го отличават някак. И то няма идея как точно би могло да бъде полезно – затова започват едни умилквания на семейните, да подпомогнат неговото ниво в детското общество. "Мамо, трябват да купуваме това списание с картинки, защото всички в училище го четат!", "Татко, може ли да ме запишеш на футбол, за да стана като Пенчо от другия клас", "Обещавам, че ще си подредя стаята, ако ми купиш тази яка раница!". Придружени с похватите, научени предните години, това дава власт на децата над родителите им.

Възрастните

Да продължаваме ли нататък? След близо 2 десетилетия вкъщи, в училище и сред близките, зависимите от позволението и финансите си деца трябва да използват всевъзможни способи, за да уредят максимално бъдещето си. След това се променят само мащабите: манипулират се професори за оценки, необходими за диплома, нужна за умилкването пред бъдещия началник, който след това ще бъде често уважаван с цел постигане на по-добро място в йерархията. Това, разбира се, не е задължителният път, по който се развиват събитията – но един често извървяван такъв, подвластен на мотивацията.

Това не прави манипулацията нещо лошо. Манипулацията е умение за убеждаване, целящо постигането на даден резултат в полза на манипулатора. Лош подход ли е обаче да убедим клиент, че ние сме подходящата страна, ако ние действително превъзхождаме конкуренцията и предлагаме по-добри условия от тях? Ако ние изиграем правилно картите си, ще свършим добра работа на доволния клиент при по-печеливши условия за него. В противен случай ние ще загубим един добър клиент, а той ще отиде при коварни манипулатори, ще загуби време, нерви и пари и няма да свърши качествена работа.

Манипулирайте, но правилно. Давайте насока на околните, без да им спестявате рисковете или минусите на ситуацията. Изградете правилна оценка за нещата и внимавайте от коварни манипулатори, които се стараят да достигнат до вашето благоразположение.

Сподели статията:
  • Print this article!
  • Digg
  • del.icio.us
  • Facebook
  • Google Bookmarks
  • LinkedIn
  • Live
  • MySpace
  • Reddit
  • RSS
  • StumbleUpon
  • Technorati
  • Twitter

No related posts.

Ключови думи: , ,

5 Коментара

  1. Тази статия ме заинтересува, защото скоро прочетох една книга от същия автор – „Изкуството да бъдеш егоист“, която дава добри съвети за това как сами да направляваме живота си, как да не бъдем зависими от другите, как да защитим своята територия и предизвиква да бъдем такива, каквито сме. „Манипулирайте, но правилно“ ми изглежда добро продължение на методите, които може да усвоите ако бъдете малко егоисти :) , но като цяло разглеждайки библиографията на този автор мисля, че е достатъчно да прочетете една негова книга за да постигнете желания ефект. На кратко неговия съвет: разбери какво искаш в този живот и накарай останалите да ти помогнат да го получиш.
    Колкото до портрета на манипулатова само ще кажа, че макар всеки човек физически да преминава през тези фази и да има потенциала да бъде манипулатор, има много хора които във всички фази са просто марионетки на манипулатори.
    Тук идва момента да се замислите вие от кои сте ?!

  2. Цвети, повечето автори в областта разглеждат една и съща ‘ниша’ – манипулация, общуване, self improvement, взаимоотношения мъже-жени, език на тялото и т.н. След това създават по няколко книги със знанията си, които са на сходна тематика :) Киршнер изказва едни и същи тезиси със различни заглавия, Пийз набляга винаги на внушенията и езика на тялото, Адлер има 3 или 4 издания за НЛП. Въпреки това никога не е излишно да допълниш и да опресниш знанията си с още едно издание на авторите.
    Ролите на манипулатор и манипулиран са конкретиката в тази си светлина, но истината е доста по-проста. Важно е човек да се замисли дали иска да е овцата в стадото, или да направлява сам живота си? Именно този въпрос промени изцяло моя живот.

  3. Това, което пишеш и обясняваш е много хубаво.
    Но не смяташ ли, че ако в един момент всеки управлява живота си, няма да се получи конфликт между желание и възможности. Няма да има хора които да помагат, всеки ще иска и държи на своето, защото е изчел методите да го постигне?
    Не смея да твърдя, че това ще стане, просто се интересувам от мнението ти по въпроса. Например ако всички са шефове и няма подчинени, около кое решение ще се обединят за да се свърши поне някаква работа?

  4. @zak, благодаря ти, че засегна темата. Отначало имам едно наум, че трябва да го спомена някъде, но не намерих подходящо място.

    Съвършено прав си – един свят не може да се гради само от водачи. Както и не може да живеем изцяло в технократски свят. Дори и върлите привърженици на урбанизма и индустриалния свят се хранят с месо и зеленчуци, отглеждани от селяните във фермите и дворовете си. Това е хубавото на света – че има място за всички. Логиката за поемането на живота в свои ръце е само един добър довод за хора, които са целеустремени и имат такава нагласа, без да са въоръжени с правилните инструменти.

    Далеч съм от мисълта, че всички ще станат водачи и лидери. Не е и редно. Не е редно обаче да има толкова много проблеми в комуникацията, които да възпрепятстват правилното развитие на бизнеса, нормалното общуване у дома и прочие. Ето защо и блогът е: „Тайният език на общуването“ – да подобрим уменията си и да улесним общуването си като цяло. Изграждането на правилен модел на мислене с цел добри управленчески умения е просто едно от възможните развития на събитията. :)

  5. Имаше една книга от един австриец-манипулирайте но правилно:)

коментари по статията