Пречка ли е възрастта в бизнес комуникациите?
Общуването е процес, при който две страни обменят информация, мисли и идеи посредством писане, разговор или знаци. Обаче ако едно извънземно същество прочете такава дефиниция на общуване, едва ли ще получи ясна представа колко труден е този “процес” и колко много неща могат да попречат на ефективното и приятното му протичане…
Едно такова сериозно препятствие е възрастта на общуващите – товарът, който всеки от нас натрупва с годините или липсата на такъв товар за по-младите хора. Този проблем придобива особено значение, когато става въпрос за бизнес комуникации.
Започнах да се замислям сравнително скоро над това поради конктерни ситуации, в които лично аз и мои познати попаднахме:
- Съдбата ме постави в ролята на шеф на отдел, в който идваха доста млади хора, едва с няколко години по-големи от собствения ми син. За мен беше страхотно удоволствие да работя и общувам с тях. Струваше ми се близък техният начин на мислене, на реагиране, дори чувството им за хумор… В един момент колегите на моята възраст (мениджъри на други отдели) ми споменаха, че трябва да ги “държа по-стегнато” и да се отнасям “по-шефски” с хората от отдела си, че правя грешка… Коментарите им не касаеха начина на работа и постигнатите резултати от екипа, а атмосферата и взаимоотношенията в него. Когато от нашия отдел се разнасяше смях по време на работа, задължително се появяваше нечия сериозна глава да попита намръщено “Какво става тук?”. Разбрах, че за колегите на моята възраст е трудно да приемат моя начин на обшуване с хора, 15-20 години по-млади от мен. Те бяха убедени, че нещо в моя “чип” е грешно… Правеха всичко възможно да ме превъзпитат. Започнаха да оказват системни опити за превъзпитание на екипа и му показваха, че е млад и недостатъчно зрял, и недостатъчно сериозен… Дори стигнаха дотам да внушават на шефа на фирмата, че тук има нещо нередно, че подобен начин на поведение не е в унисон с фирмения стил и може да попречи на резултатите… За мен беше много впечатляващо и поучително.
- Моя позната, която се занимава с маркетинг, това е завършила и практикува няколко години, работи с шеф в предпенсионна възраст. Непрекъснато се оплаква, че шефът й е много ретрограден и държи всичко в областта на маркетинга и рекламите да става по начина, който той смята за правилен. А образованието му няма нищо общо с маркетинга и идеите му били доста остарели. Познатата ми, освен че е депресирана от ежедневните затруднения в комуникацията с шефа си, е разтревожена, че подобен начин на маркетиране не се отразява добре на нейните резултати.
Описаните горе ситуации показват колко много проблеми може да предизвика в една фирма начинът, по който общуват различните поколения нейни служители.
В България преобладава едно патриархално разбиране за ролята на поколенията. Основното в този модел е, че по-възрастните не само знаят и могат повече неща, но само те знаят как е правилно да се постъпва и смятат, че имат право да налагат вижданията си на по-младите.
Тези предавани през вековете схващания се отразяват много негативно върху бизнес комуникациите в България:
- Обикновено шефовете считат, че в техните задължения влиза не само да организират, обезпечават и контролират определен кръг дейности и хора, но и да налагат на тези хора, особено ако са по-млади, определен стил на мислене, говорене и държане.
- Ако това се отнасяше само до бизнес поведение, би имало смисъл и ефект, но често става въпрос за различни личностни особености, за индивидуален стил на поведение, който трябва да се промени, за да бъде приет един млад човек в дадена бизнес среда! Сиреч, по-младият трябва да се пречупи, превъзпита и промени, за да остане във фирмата и да бъде считан за наш и успешен.
От своя страна, подобно патриархално поведение се възприема негативно от младото поведение и няма добър ефект за самата фирма и за бизнеса в България като цяло:
- Когато дейността на фирмата е в иновативни области, свързана е с нови технологии и знания, не може да се отрече, че макар и без опит, младите често знаят в пъти повече от техните преки ръководители.
- Техните бързина на мислене и склонност да да поемат рискове и да работят в непознати области допринасят за внедряване на нови технологии и овладяване на нови начини на работа в една фирма.
- Ако желанието им да се изявяват и доказват непрекъснато се стопира, те едва ли ще се задържат във фирмата или ще се задържат само тези млади хора, чиито умения и знания възпроизвеждат уменията и знанията на предишното поколение служители, а това едва ли е предпоставка за успешно бъдещо развитие на фирмата.
- Мотивацията на младите силно се повлиява от патриархалния комуникационен модел. Те започват да търсят нова работа и това може да се повтори отново буквално след няколко месеца, защото не разполагат с търпение и с опит за предприемане на промяна в самата фирма. Подобен скитнически модел на работа може да се проследи в над 70% от биографиите на кандидатсващите за работа млади специалисти! Причините за него едва ли са само в тях.
За съжаление, откриването и говоренето за проблема е само едно първо стъпало за преодоляването му. Оттук нататък хилядите въпроси остават, защото:
- В нашите училища и университети темите за личностно развитие и общуване почти не присъстват.
- Българското общество не счита тези проблеми за важни.
- Моделите ни за общуване между поколенията в България са остарели и неефективни, а нови не се търсят и насърчават.
- Фирмите са притиснати от други проблеми в кризата и подобни soft-теми не са приоритет.
- Няма специализирани курсове за бизнес мениджъри по тази тема, нито подходящи тийм билдинги.
Така че делото по спасяване на давещите се е отново в ръцете на самите тях.
Поли Козарова – Маркетингов експерт с 14 годишен опит в ИТ и консултантския бизнес, съ-автор на блога за маркетинг, реклама и мениджмънт "Маркетинг Буркан".
Related posts:
Напълно те разбирам – започнах първата ми работа в бранша като непълнолетен и имах невероятен натиск отгоре по една единствена причина – възрастта. Оттогава се научих в разговори да отклонявам въпросите възраст и образование, за да неутрализирам неправомерно наложената оценка или етикет отгоре и по този начин да уеднаквявам нивата в ситуацията.
И аз го имам същия проблем не казвам, че съм най добър от колегите си в това което правя. Но възраста и годните опит са първи и последен фактор по голяма част от колегите ми да не ме смятат едва ли не достоен да бъда в една стая с тях защото съм „малък“ и некомпетентен. Самоче разликата е там че върша нещата с поне 30% по бързо и по качествено ….
Не е никак правилно да се съди по човека според годините и особенно на професионално/бизнес ниво.
И аз като вас започнах от доста млад. Поне тогава от страна на колегите всичко беше супер. обаче клиентите малко се стряскаха и малко ги послъгвахме че съм само стажант там. Все пак е малко странно да се оправдаеш на клиент, че програмиста неможе да говори с него защото е на училище
А и като гледам на какъв хал е образованието в момента и то неможе да се отчете като точна мярка.
Имам абсолютно същия проблем – много е скапано постоянно някой да ти казва „още си малък“, защото нямаш 18. Не всичко е във възрастта, а по начина на мислене и действия…..
Георги, преди няколко години загубих клиенти за реклама онлайн, след като възрастта стана ясна. След това спрях да говоря по въпроса и работата ми тръгна успешно. А Радослав по-горе ми напомня как се налагаше да бягам от часове, за да ходя на срещи с клиенти и да обсъждаме новите проекти
Онлайн възрастта можеш да я скриеш, но в реалния свят не, а и както казах е важен таланта и опита. Аз познавам 14 годишен web designer с много добри умения.
Не е вярно. Ако си много младолик – това е проблем и няма как да стане, но в противен случай на среща можеш да се облечеш официално, да спазваш бизнес етикета, евентуално да пуснеш работна брадичка или нещо друго, което да покаже, че не си малък. Докато ако отидеш по тениска и кецове, говориш глупости и прочие, тогава и на 25 да си, може да не ти личи.
Е, да, разбира се – това спада към начина на държание. Аз винаги съм смятал, че това какъв и как ще се развиеш е влияние от това с какви хора и на каква възраст движиш.
Поли,
Темата, която разглеждаш е изключително актуална за България. В много от фирмите установения модел за бизнес комуникация е от тип “ шеф – подчинен“. При него шефа винаги е прав, а подчиненият трябва да се съгласява и да споделя гледната точка на шефа, за да не си създава излишни проблеми. А това винаги води до един затворен кръг и до неефективен мениджмънт – като краен резултат.
Моделите за екипна работа, менторството, коучинга въобще не се познават и не се прилагат.
Не е проблема във възрастта(или generation gap-a), а в това че липсват знания и умения за ефективно и пълноценно общуване, което да доведе до ползи и за двете страни.
Една интересна и полезна книга, която би ти помогнала в работата с млади и талантливи личности е „Управление на таланта“ на Греъм Аби и Алън Робъртсън.
http://www.book.store.bg/c/p-p/m-161/id-5563/upravlenie-na-talanta-greym-abi-alyn-robyrtsyn.html
В момента чета „Бизнес етикет“ на For Dummies и там се засяга същия проблем многократно.
Въпросът е, че повечето хора, които са проблемни, никога не биха прочели правилните материали.
Зависи от хората
О, колко добре ми е познато това
Баща ми е един такъв пример за закостеняли патриархални възгледи за нещата от живота – според него никой, който е по-млад от него, не може да му дава акъл. Именно това е причината да не искам да имам нищо общо с бизнес-начинанията му. Обаче последния път след дълги врънкания се навих да се занимавам с HR кампания за фирмата му. Трябваше да се набират хора и след много борба се наложих, да се пусне обява в интернет, а не във вестниците. Още на другата сутрин вече имаше над 50 кандидатствали за позицията (а след няколко дена правихме интервюта, вместо след месец, както беше планирано) – получих някакво признание, де
А иначе и на мен доскоро ми се налагаше да слагам тежък грим за да ме възприемат насериозно, а не като към някое момиченце..
Благодаря ви за коментарите!
Съжалявам, че има толкова много млади хора, за които това е актуално. Това ми напомня ситуациите от преди двадесет години, когато това беше актуално и за мен. Господи, нима толкова бавно се променят нещата у нас?
Най-малкото, което можем да направим, е да отворим дискусия в блогосферата за това! Разчитам и на всички вас, че темата няма да се забрави.
Възрастта е само частен случай, елемент от дълъг списък обстоятелства, които могат да повлияят отношенията между различните служители във фирмите. По нашите географски ширини, за съжаление, манталитетът е такъв. По- сме склонни да гледаме какъв е другия (във всяко измерение), а не какво прави или не прави.
Трябва да се учим да определяме границите на деловите и служебни взаимоотношения и да не навлизаме в личното индивидуално пространство на колегите си. Информацията за възраст, пол, вероизповедание, цвят на кожата и много други трябва да се употребява предимно в свободното време. На работа са важни професионализма и компетентността ни – за това сме сключили договор.
Вярвам, че тези по-здравословни отношение, макар и бавно, ще се наложат и у нас. Освен многото хора, които работят в чужбина и ги привнасят тук, имаме и достатъчен избор от книги, лекции, Интернет, вкл. настоящия блог със статиите си, които с идеите си ни доближават до това. Който има потребност да се учи, намира откъде.
А това, че има хора, които са закостенели и тесногръди, не зависи от възрастта според мен.
@ Кремена – това е много удачно допълнение, благодаря.
По принцип различията в произхода, пола, възрастта и др. наистина влияят силно върху междуличностните взаимотношения и оттам – и върху отношениятя във фирмата и изобщо комуникациите в бизнеса.
Някои нации, които непрекъснато обновяват състава си, както е в Америка, Австралия и Канада, имат разработени специални обучения са преодоляване на различията в бизнес среда, които се правят на всеки новопостъпил служител или пък групово. Не знам дали само с обучения става, но този проблем е поставен в дневния ред на фирмите и се търси начин за интеграцията и сработването на хората в една компания.
Поли, имам приятел, който от години е в Австралия и се опитва да започне работа там. Лекар е. От разказите му разбирам, че и там все още има дискриминация. Т.е., отново зависи на кого ще попаднеш…
Но бъдещето е на хората, които умеят да се абстрахират от второстепенни характеристики, да бъдат толерантни и отворени за другите. Смятам, че темата, която предложихте е много актуална и размислите в тази посока са полезни.
Разбира се, че никъде нещата не са идеални. Въпросът е проблемите и трудностите в общуването да се обсъждат, да се търсят решения.
Един проблем още, който не засегнахме тук е завистта, а ние в България за жалост страдаме много от нея. Всички завиждат на веселия екип и с течение на времето това почва да ги дразни неимоверно и се търсят всевъзможни начини за справяне със същият този екип. Често пъти младите са по-невъздържани и взимат решения бързо, което също е пречка да ги възприемат сериозно.
Да, Макс, не можеш да си представиш до каква степен си прав за завистта! До такава, че ако постигаш по-добри резултати от прекия си шеф, той често те намразва защото си по-добър от него…
Определено много зависи и от това с което се занимаваш.
Хм, интересна теза. Не знам дали и как?
Поздравления на admin! Това с брадичката наистина върши работа в много от случаите!