За мърморенето и негативизма
Типична българска черта е проявата на явен негативизъм и публично мрънкане и мърморене. Подобни неща могат да се видят навсякъде по света, но ярко откроени са в жилката на балканските народи.
Как можем да разпознаем мрънкането?
Трудно е да сбъркате мърморещ човек – той/тя влиза с кисела физиономия в стаята и започва да нарежда обществото от вратата. Градски транспорт, началство, семейство, бюрокрация, правителство и прочие. Категорията хора, за които чашата винаги е наполовина празна. Непрестанно негативни емоции и константно отрицателна оценка.
Защо е вредно мрънкането?
- Когато сме силно негативно настроени и мрънкаме постоянно, ние постигаме следното:
- разваляме общия си тонус (Здрав дух в здраво тяло)
- разваляме настроението на околните
- като следствие от т.2 понижаваме качеството на работа на екипа, нивото на съвместна екипна работа
- влизаме в ролята на енергиен вампир
- подсъзнателно затваряме съзнанието си за положителни идеи и възможности, които биха ни помогнали
- привличаме негативни импулси и по метода на вълната отрицателните емоции генерират и пораждат още отрицателни емоции
Как да потиснем мърморкото в себе си?
Ще отделя няколко отделни статии за позитивизма, положителното мислене, енергийния вампиризъм, емоциите и енергията и прочие. Засега няколко стъпки.
- На лошите идеи съпоставяйте положителни черти – ако колата ви е развалена, то имате шанс да се разходите пеша до офиса, например. Невинаги е възможно, но помага.
- Събуждайте се сутрин с усмивка и с положителна нагласа. След известно време това ще стане вродена черта и ще се превърне в част от вас.
- Избягвайте да говорите за проблемите си. Ако знаете какви са, то пристъпете към решаването им, вместо да ги дискутирате излишно.
- Избягвайте контакт с други мърморковци. Излишно ще загубят времето и нервите ви, а в краен резултат проблемите нямат да бъдат разрешени.
Помислете за хората от третия свят, които са далеч по-зле от вас. Замислете се за хората на улицата, за тежко болните, за самотните. Бъдете щастливи за това, което имате, защото вероятно милиарди хора биха мечтали дори за частица от вашето щастие. Човешкото съзнание е алчно по природа и човек осъзнава заобикалящите го блага едва след като ги загуби, но мислете рационално и вижте мястото си в света. Бъдете благодарни за живота си, гледайте позитивно напред и помагайте на себе си и на околните.
Обичайте себе си, за да ви обичат и другите.
No related posts.
Хубав пост и много добра тема. Да се упражняват практики за не-мърморене и позитивно мислене е много полезно и има невероятен резултат – особено в частта за избягване на енергийните вампири…Другите практики, които изискват влагане на малко повече собствена енергия са ми по-трудни
Според мен, ние в България имаме нужда от специален предмет в училище по комуникация и позитивно мислене.
В училище се учат само неща, които могат да се прочетат от книгите. Практически неща като общуване, модел на поведение, етика, отношение към хората и прочие, които изискват нагледен пример и практически опит, не съществуват.
Да, за съжаление, а после в училището на живота всички отличници получават двойки и обратното…
Честно казано, не знам как е в другите страни, но у нас има определена нужда от формиране на култура за позитивно мислене. Убедена съм, че без активното желание на всеки отделен човек това е трудно, но също така институционализирането (ужас, каква дума) на този въпрос вероятно би дало тласък на културата на общуването у нас.
Поли, тук се пораждат няколко теми, за които имам мнение, но е по-добре да го спестя, за да избегна политически, религиозни или икономически дискусии
Става въпрос за размисъл над идеи като въвеждането на вероучение (религия) в училищата, наблягане на психологията и други предмети, свързани с реалния свят; повече практическа насоченост както в училищата, така и в университетите; дори и включване на сексология като предмет в училищата. Общата култура несъмнено е много важна, но не е ли по-важно да знаеш какво те очаква навън, да си с правилната нагласа към света и хората в него, да имаш изградени морални ценности и да не попадаш в житейски ситуации, пред които неизбежно се сблъскваш, а няма откъде да си запознат с тях?
Другите ми размисли пак са свързани с медиите и какво вижда човек, като си пусне телевизора или си купи вестник… Така че картинката е прекалено гротескна.
Абсолютно споделям мнението ти за нуждата от дисциплини за човека и обществото в училище!
Аз съм за знания за общуване, в това число между двата толкова различни пола, и кой ако не хората до 18-19 години най-много имат нужда от такова обучение? Знанията за човека до теб не бива да се получават случайно, както на практика сега се формират поколенията в България…Ето защо и ние сме преобладаващо такива – мърморковци и негативисти, неумеещи и неискащи да живеят и работят ЗАЕДНО!
За религиите се колебая – според мен в училище е хубаво да се изучава история на религиите (мн.ч.) а не вероучение. Вероучение би трябвало различните църкви като религиозни инститиции да предложат на децата под различна форма, но в училище един духовен проповедник би изглеждал леко не на мястото си.
Въпросът е как това да се осъществи, да не се побългари, ако се направи, да се направи компетентно и човешки – така че да има резултат!
Липсата на контрол в България би попречило дори на идеалистичните цели. На няколко пъти виждаме репортажи за ислямска активистка литература в региони, в които се преподава ислям. Но това наистина е една дълбока и сложна тема, на която не и е тук мястото.
А точно това имах предвид и със сексологията – проба-грешка е точната формула, по която работим сега, и няма никакво социално отношение към човека като личност, като комуникативен субект и като репродуциращ се индивид. А и трите се очакват по подразбиране
То хубаво е и че се случват някак си въпреки всичко
Проблемът с негативизма в нашите медиите е също много сериозен. Там ситуацията е не просто гротескна, а направо престъпна. Не съм виждала никъде другаде подобни негативни до мозъка на костите новини и скудоумни предавания, които изкривяват и мисленето, и начина на възприемането на света.
Поли, в Румъния имаше протести по въпроса и се внесе предложение в техния парламент:
Не знам дали е активно в момента, но поне в нашата действителност 50 на 50 добри към лоши вести би се отразило добре на нещата.
Много добра новина, браво на румънците!
Явно нашата индивидуална социална активност не е още на ниво. Очевидната компенсация са блоговете и социалните мрежи. Но дума дупка не прави, както се казва, и по този начин можем да общуваме с интересни хора със сходни на нашите идеи, но можем ли да имаме някакво влияние върху това, което става около нас? Може ли само с блогване и социални мрежи да предизвикаме значима промяна?
А защо не? Има блогове с хиляди последователи. Блогърите, които говорят за политика и бизнес, започват малко по малко да натрупват репутация. Надежда Михайлова, Соломон Паси и Първа инвестиционна банка каниха блогъри за дискусии и представяне на двете гледни точки. Разумните страни вече осъзнават значимостта на блоговете като независимо място, в което може свободно и публично да се споделя мнение (стига да е в рамките на закона). А и доста подписки и мирни протести бяха организирани посредством блоговете и социалните мрежи.
Нашето поколение работи до голяма степен с Интернет и това е медийната среда, в която се развиваме. Голяма част от връстниците ми нямат телевизори. Вестници купувам рядко, когато пътувам дълго без автомобила си. И най-хубавото на блоговете (поне засега) е, че не се цензурират. Може да не са напълно обективни, но отразяват истината по-добре от множество купени медии.
Аз лично съм убедена в ползата от блогаването – иначе нямаше да блогвам
Въпросът е дали необходимото е достатъчно.
Колкото по-голяма е общността, толкова по-силна ще става. Простото правило на снопа пръчки на Кубрат.
В този смисъл – не можем ли да направим един анонс, една блогърска инициатива „Блогъри за позитивно мислене и общуване“ или нешо подобно?
Ех, че ме фанахте и мен в тази вълнуваща дискусия
за сега.
На мен темата за училището и образованието ми е много присърце и не се сдържам да не се вмъкна.
Когато става дума за такива теми като Общуване и Позитивно мислене… не е нужно да има „отделен предмет“, който да се изучава. Дори тази система с отделни предмети вече е стара… но това е друга тема.
По отношение на Общуване и Позитивно мислене най-важното е примера. Едно позитивно и конструктивно общуване може да се усвои в училище по време на всеки предмет, ако учителя знае какво прави, ако използва дискусии като метод, ако насърчава общуването, ако умее да води един конструктивен и градивен диалог с учениците. Преподавайки своя предмет, той може да ги научи и на това, без да отделя специално внимание.. това е хубавото.
Но това поражда много въпроси и теми за дискусия относно нашето образование, учителите, родителите… и ще стане дълга и широка, за това спирам до тук
Идеята за инициативата е супер добра и я подкрепям. Това много лесно, бързо и просто може да стане просто с един малък банер. Тип „Аз общувам и мисля позитивно…“ или нещо такова. И с една неутрална страница, която да пояснява този призив.. че всеки сложил този банер се присъединява към инициативата и следи за езика, който използва и посланията, които излъчва чрез своя блог. или нещо в този дух..
@Емил, дискусията е дълга и широка и е от типа теми, които могат да се обсъждат цяла нощ на маса, без да има прави или грешни отговори.
Но отправи една много важна забележка: примерът е най-важен. Няма как в училищата да преподават недоволни учители, без да споменаваме такива, които влизат нетрезви в час и т.н. За това пък са отговорни и регулаторните отговори, заплатите… Изобщо става сложна тема. Няма начин.
А за инициативата, до края на седмицата ще пуснем начален вариант, живот и здраве
Засега се изчистват някои идеи, като ще се обърнем и към теб за оценка, ако проявяваш интерес.
Ще се радвам да подкрепя тази инициатива с каквото мога!
Включвам се с две раце… един блог и един форум обучители отзад
предполагам и те ще се включат по някакъв начин и на някакъв етап…
Много ми хареса, да се научим да бъдем оптимисти и по-добри хора.