За позитивите на виртуалния свят
В страницата ‘За блога‘ съм споделил някои факти за себе си, включително и че работя в IT бранша, занимавайки се с различни неща от сферата на информационните технологии. Голяма част от живота си прекарвам онлайн. Факт е обаче, че виртуалният ми живот не е свързан единствено с работата ми, а с всичко останало: контактите ми с близки хора, информираността ми за заобикалящия ме свят, хобитата и интересите ми.
Интернет общуването е изградило живота ми и нямаше да бъда същия, ако не бе то. Първите стъпки в Глобалната Мрежа бяха през втората половина на 90-те години, които за пръв път откриха един нов свят за мен. Yahoo! вече бе лидерът в търсенето, а и не само. Модерният онлайн портал предлагаше подробно търсене, електронна поща, mini-портали и първите наченки на онлайн общности. Младата аудитория се подвизавахме и в Yahooligans, младежка среда на Йахувци.
Силна страна бе IRC. Позната за някои като ‘мирката‘, ‘мирк‘, ‘mIRC‘, което всъщност е един популярен клиент за мрежата (или протокола). Повечето силно технически общности бяха активни почти изцяло и само в IRC мрежи и канали на специализирана тематика. Самият IRC е лесно достъпен от различни приложения на различни операционни системи. По-късно IRC се разви в мрежите на UniBG и ShakeIT в България като свободна мрежа за комуникиране и лафче.
Малко след това позитиви започнаха да градят българските реформатори от Дир.бг. Тяхната версия ‘Лафче‘ бе приятен начин да разпускаш, а Клубовете на Дир са дядото на съвременните форуми, в които всички ние сме попадали или дори сме били редовни посетители. Тематичните клубове бяха първото място, в което можеха да се съберат онлайн специалисти и любители на дадена тематика, да обсъждат конкретни теми и информацията да бъде достъпна 24/7, което не бе толкова лесно в IRC. Така ценната информация се съхраняваше малко по малко онлайн, а общностите бяха по-големи и обменяха взаимно идеи, независимо от различните им часове на активност.
Мога да продължавам още, но умишлено разкрих една малка част от света, с който се сблъсках преди повече от 10 години.
Модерните критици оплюват компютрите и манията към тях, както и публичният 
достъп до Интернет. Вманиачаването на каква да е тематика може да бъде опасно и вредно. Винаги е добре да спазваме някакви граници и да се стремим към ‘златната среда‘, но невинаги е възможно. Интернет, както и много други инструменти, е ‘нож с две остриета‘. Но това, че автомобилите са опасни, не възпира хилядите българи с нови автомобили пред КАТ всеки ден. Играта на футбол може да доведе до тежки контузии, но нима това притеснява децата на площадката до блока ви или играчите в професионалните клубове? Надали.
В момента в глобалната мрежа има теоретически всичко. Да, няма как да се нахраните през компютъра, но може да си поръчате храна оттам. Няма как да обичате Интернет и да си направите поколение през него, но в офиса лично сме получавали благодарствено писмо за току що женена двойка, запознали се през наш дейтинг сайт. Преди известно време човек рискуваше да остане без връзка към Интернет или електричество, ако не излиза от вкъщи. Сега и това не е проблем.
Общуването онлайн добива неимоверно големи възможности. Вече може да стоиш пред лаптопа вкъщи и да гледаш близките си, които се пекат на плажа, на другия край на планетата. Стоейки пред Айфеловата кула, включваме 3G телефона си и провеждаме видео разговор с близките си, като запечатваме спомена. Възможна е едновременната връзка от различни точки на света между множество хора. Така безпроблемно провеждаме няколко разговора с Европа, Щатите и Азия за по-малко от час, без да има необходимост да присъстваме лично навсякъде.
Второто предимство на виртуалния свят е информираността. Далеч по-лесно е да потърсим в Google за даден проблем, отколкото да ровим в дебелите книги в Народната библиотека. Всеки ден се синтезира все повече и повече информация на електронни носители, което държи Интернет на първо място по най-огромната информационна база данни в света.
Информацията също може да бъде достъпена по уникални начини. Търсенето в Google или електронни книги замества хартиените носители. Обществата онлайн са сходни на разговорите и дискусиите с колеги и други компетентни и заинтересовани органи. А възможността за въпрос във форуми или специализирани мейлинг листи често води до положителен резултат – нещо, което невинаги има еквивалент, ако изключим консултацията с началник, опитен колега, професор.
Както вече споменахме, всичко това е оръжие с 2 остриета. Възможността да правиш всичко онлайн те отделя от природата и от движението. Затова е необходимо да се съчетава възможността на използване на най-голямата база от информация с туризъм, спорт, излизане на чист въздух и т.н. Достъпът до компютър има негативни ефекти на зрението, а застояването може да доведе до различни други здравни проблеми. Въпрос на лична оценка е самоосъзнаването и намирането на подходящата златна среда за всеки.
Снимки: angelaypablo, aLii
Related posts:
Контактите ми вече на 80% са през Интернет. Даже живите такива, в огромната си част са тръгнали от Интернет.
Супер е. Най-интересното беше, че ми е по-трудно да отрежа контакт с някой онлайн, от колкото на живо. Ако просто не се обадиш на някой в реала да пиете кафе, няма проблем. Ако обаче го изхвърля от листата си във FB е голям проблем. 
))) Игнорът тук понякога е по-труден, защото Интернет е станала по-важната среда.
Тук има своите правила и обичаи. Има и определена лекота, която понякога я няма в реала. Снощи точно нищехме темата дали онлайн общуването се брои за първа среща. Според мен се брои, защото след няколко чата, понякога знам за човека отсреща повече, от колкото ако отидем на среща. Самото онлайн поведение говори… Много може да се пише.
))
Ако те влече, можеш да споделиш по-подробен и структуриран материал по темата.
Има поле за размисъл.
Може да. Аз я мисля тая тема от доста време, ама не протекъл текст в главата ми още.
Като се случи… I’ll let u know.
Марио, хубаво, че си се захванал с тази тема, защото наистина е обширна.
Аз наскоро си дадох сметка колко много влияят Google и Wikipedia в живота ми и до каква степен съм свикнал, че за каквото и да говорим, каквото и да ме интересува служебно или за лични нужди – веднага правя по един сърч
Майка ми например има компютър, но просто й липсва този навик, което е огромна разлика. Все пак в продължение на десетилетия информацията беше структурирана в някакви градски библиотеки, архиви или лични сборки от вестникарски статии 
А сега абсолютно всяко инфо на света е достъпно с един клик.
Друга неусетна революция според мен направи YouTube. Онзи ден четох в едно списание за някаква нова британска банда и просто на момента нащраках името в ютубето, така че на секундата вече имах достъп до всичките им парчета. Преди 15 години като чуя за нова банда трябваше да обикалям рок магазините и щандовете с касетки с дни, докато намеря нещо. Отново ще дам за пример майка ми – тя просто се шашна, че може с две кликвания да прослуша на практика всяко парче от нейната младост – Жо Д’Асен, Шарл Азнавур, Адамо … Преди 15 – 20 години всяка плоча на някой от тия си беше рядкост.
А като се замисля, това са само два от най-тривиалните примери. Да не говорим за Facebook, Second Life, Twitter
Алекс, напълно съм съгласен със съпоставката ти за настоящето и миналото
Особено предвид миграцията ми към т.н. ‘Google Phone’, когато цялата ми информация, контакти, органайзър и т.н. преминава онлайн и през устройството.
Майка ми започна да ползва Интернет преди по-малко от година и се учудвам колко бързо навлезе в онлайн общностите. След 15 години учудване как могат да се вършат 2 действия едновременно (работа с MS/DOS, липса на multitasking) сега рови из новините на Дир, коментира във форумите на odit.info и е по-запозната с новините в България от мен
А YouTube е един от мощните примери, както и портали като last.fm за музика, slideshare за презентации, социалните мрежи, порталчета за книги, стихове и какво ли още не. Богатството на Интернет е почти неограничено…
Abe taq purvata e absolutno nenormalna….“reala“,izob6to kak govori i kvo govori ….ti si luda be……Sabina…….zaradi hora kato tebe koito sa prekaleno glupavi,smotani,i ne im stiska da jiveqt normalen jivot sred horata se zalepila na kompa i mi govori 4e bilo SUPER 4e 80% ot kontaktite i bili v neta….tva e tujno i to mn……kato si grozna i te e sram da ob6tuva6 pone ne govori 4e REALA bil po zle ot internet prostranstvoto…..REALA batko lelelelelele kvi hora ima….ama mejdudrugoto si rpava sedi si u vas po dobre 6toto na vunka v ob6testvoto nikoi nema da go boli za tebe
Хахаха, Иво, успя да ми оправиш деня, пич! Честно!
)))
Еми ето, стоя си тука, пиша си, е верно, че не е на шльокавица, ама това е защото съм тъпа!
Айде поздрави и ако ти се чете нещо много, ама много тъпо, намини и към моите блогове.
Ne se pravi na ineteresna 4ove4e prosto kak moje da mi govori6 za jivota kato za ne6to koeto e taka mejdudrugoto REALA i da kazva6 4e VE4E istinskiq jivot i vzaimootno6eniq trqbvalo da budat po neta….tva e totalno nz i az kak da go nareka prsoto e nenormalno sveta otiva na zle
„trqbvalo da budat po neta“ -> нищо такова не съм казала. До сега не знам, някой който вече го няма в реала, лека му пръст, да може да „живее“ пълноценно онлайн.
Напротив, казвам че животът онлайн, не те лишава от офлайн такъв.
Аз когато нямам монитор пред себе си дори датата не знам.Всичко е въпрос на желание и навик. Според мен навика да ровиш в интернет е вид зависимост.