За претоварването и задължителните почивки
Случвало ли ви се е да имате изключително много работа, но от един момент нататък да изключите и няколко дни подред да сте в пълен блокаж? Ако да, то значи сте запознати с работното претоварване.
Работата ми като freelance разработчик през тази година ми носи огромно щастие и позитиви, но и един основен недостатък. Липсата на работно време. Да, колкото и странно да звучи, липсата на работен ежедневен график може да бъде изключително хлъзгав момент, ако се налага да сте на линия 24 часа в денонощието и 7 дни в седмицата. Подсъзнателното напрежение от въпросното availability изцежда по такъв начин батериите ви, че те са трудно възстановими от кратки почивки, дълъг душ или дори опит за наспиване.
В Zen Habits срещнах много интересен материал: Get Less Done: Stop Being Productive and Enjoy Yourself. Кулминацията на статията за мен бе следното:
People are working longer hours, constantly checking their inboxes, constantly focused on Getting More Done.
But to what end?
Are we producing more in order to make more money for corporations? Or to make more money for ourselves? Or just to hold on to our jobs — jobs we might not like anyway?
It’s possible we’re trying to get more done because we love doing it — and if that’s the case, that’s wonderful. But even then, working long hours and neglecting the rest of life isn’t always the best idea.
В последно време работя по различни процеси, чрез които да редуцирам дневната си работа и да избегна 8-часовия работен ден, като разпределя задачите си в 4 или 5 часа дневно, когато имам мотивация и се чувствам креативен. Освен това изграждам седмичен график + ежедневен такъв, имайки гъвкавостта да оставя днешната работа за утре или да свърша утрешната за днес – т.е. да не се ограничавам във времето или да пренебрегвам околните неща заради работата.
Въпреки това неколкократно губя връзка с природата и планирам един уикенд без интернет и (почти) мобилен телефон.
Личният ми опит пази спомени за няколко по-критични блокажа. Препоръките ми са следните:
- почивката не е обществен враг – тя е необходимост!
- ако сте поставени пред дилемата: "среща + среща + среща" или "среща + почивка + среща", първият вариант често е рисков! Ако блокирате на втората среща, получавате успеваемост 1 от 3. При вариант 2 губите един контакт, но ако успеете да се съсредоточите за следващата среща, успеваемостта става 2 от 2!
- разпределяйте времето си според вашия режим – свършете работата за кратко време, без да се претоварвате, но и без да губите излишно време в разсейване! След приключване на работата съзнанието ви ще бъде свободно и може да се ангажирате с останалите задачи.
- оставяйте си времеви буфери – ако може да свършите задачата след 5 дни, поставете междинен срок 3 дни и просто нанасяйте леки корекции на трезво съзнание след това.
В статията по-горе има няколко ценни съвета как да разпускате и да намалите риска от подобни претоварвания. И нека завършим с още един цитат оттам:
Learn that productivity isn’t everything. Creating is great, but you don’t need to fill every second with work. When you do work, get excited, pour yourself into it, work on important, high-impact tasks … and then relax.
No related posts.
Марио,
Ако търсиш добри съвети или схеми за успешното комбиниране на натоварването с почивката, която е жизнено необходима на всеки – вероятно ще трябва да се поровиш в книгите, посветени на time management-a .
Това е една интересна и безспорно важна област, в която много малко хора в България са навлезнали и могат да ти окажат професионално съдействие. На запад и по-точно в USA има специалисти – консултанти, които срещу заплащане те консултират и ти помагат да достигнеш до индивидуална работна схема – максимално оптимизиран вариант по отношение на time management-a.
Това, което бих могъл да направя за теб е да ти предоставя някои от ресурсите, които съм успял на намеря в Internet(събирам от 1 година) – това са книги на руски – главно преводна литература.
Който търси – рано или късно намира решението.
Янко, по принцип успявам да съчетая така нещата, че да се откъсна от София през уикенда или да намеря няколко свободни часа. За съжаление, понякога (по независещи от мен обстоятелства) попадам в ситуация, в която започвам задача след deadline-а й. Това действа силно демотивиращо и стресира непрестанно – солидна предпоставка за блокаж.
Инак ще съм ти благодарен за някои от материалите… Когато сколасам да се освободя и за четене.
Марио, много хубава тема и много полезни разсъждения – дано да се превърнат в практики. Пожелавам ти го.
Аз нямам опит в само-наемането, винаги съм работила като служител в частния бизнес, но забелязвам вече в поредната фирма как мениджърите насърчават работохолиците. Особено ако мениджърите са и собственици. Смята се, че колкото повече работи човек – и като продължителност във времето, и като натоварване – толкова по-добре за фирмата.
Всъщност това не е съвсем правилно. Постоянното пренатоварване наистина води до блокиране и прегряване. Има реална опасност да се направят много повече грешки с непредвидими последствия, ако човек е преуморен. А понякога многото работа (залудо работи, залудо не стой
пречи да разберем дали постигаме нужния ефект, дали вършим верните неща, дали ги правим по правилния начин.
Поли,
Като цяло зависи от човека. Някои могат да работят в натоварена среда и с такъв ритъм, за други е непосилна дори идеята. По принцип подкрепям натоварената работа, но задължително комбинирана с почивка. Т.е. няма лошо 2 седмици да работиш наистина активно, ако след това имаш 4-5 дни пълен релакс например. Лошото е, когато първият интервал се увеличава прогресивно (като време и натоварване), а вторият не идва.
Аз още се опитвам да закрепя нещата до уикенда, докато отблокирам. Направих грешката да поема проект, който започна 3 дни след крайния срок. Оказа се ужасен психически тормоз идеята, че колкото и когато и да работиш, ти вече си закъснял и продължаваш да закъсняваш. След приключването на проекта ще имам голяма обица на ухото и никога повече няма да процедирам така.
Дано! Наистина е затормозяващо още в началото да знаеш, че си закъснял.
Между другото, подобен трик съм срещала в разни писания за управлението на проекти. Планират работата с буфер във времето (което споменаваш) и така сключват договора. А после на изпълняващия екип се съобщава времето без буфера – да му мислят. Така ги стимулирали да работят по-бързо и ефективно. Не съм убедена, че е „добра практика“, честно казано…
Аз работя на този принцип – проектите със срок 2 месеца се естимират за 6 седмици, пък колегите/хората да му мислят. Може да се случи и нещо извънредно – било то служебен или здравословен проблем – тогава такъв буфер е от огромна полза. Всъщност досега почти винаги се излиза от границите, така че това е показателно.